4 юли - 1776 г. Американските заселници нанасят първата военна загуба в историята на Великобритания и извоюват независимостта на САЩ
Кадър САЩ, обществен домейн
САЩ са първата и единствена държава извоювала категорична победа във война срещу най-голямата световна империя - Великобритания.
Победата на американските заселници и независимостта им е предвестник на разпадането на империята в следващите векове и налагането на САЩ като световен икономически и военен хегемон.
Към средата на 18 век тринайсетте колонии, съставляващи част от Английската империя в Новия свят, изпитват затруднения да бъдат управлявани от крал, който е на 3 000 мили отвъд Атлантическия океан.
Върджиния прави първата крачка по пътя на независимостта с гласуването да се създаде комитет, представляващ колониите.
Първият Континентален конгрес заседава през септември 1774 г. На него правят списък на оплакванията от короната, който се превръща в първия подготвен документ, довел до официалното разделяне на колониите от Англия. Джордж Вашингтон поема командването на Континенталната армия и влиза в бой с британците в Масачусетс. През следващите осем години преселниците водят ожесточени сражения в Революционната война.
Войната започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент, и завършва като война, завладяла американския и европейския континенти. Войната е кулминацията на обявяването на Тринадесетте колонии за обединена американска държава след Американската революция. Обединените американци се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги управляват без техни представители. Американците обявяват тази политика на английския парламент за нарушаваща техните права на британски граждани. През 1775 г. революционерите получават контрол над всички 13 местни парламента на американските колонии и свикват Втори континентален конгрес, на който сформират Континенталната американска армия.
Петиция на маслинената клонка до британския крал.
Много от жителите на колониите обаче подкрепят британската корона и изпращат петиции до краля и до Парламента на Англия за потушаване на тази революция. На конгреса тези хора са обявени за предатели и изменници на идеята за независимост. В опит да предотвратят войната те подготвят мирно предложение до краля, известно като Петиция на маслинената клонка (на английски: Olive branch petition), с молба данъците на колониалните жители да бъдат намалени и те да получат представителство в английския парламент. Британският крал Джордж III и парламентът отхвърлят тази молба. В отговор през 1776 г. американците официално декларират своята независимост като Съединени американски щати, обявявайки се за нова суверенна държава и отхвърляйки господството на британската корона.
Франция решава да се намеси в конфликта между американците и Британската империя. Като начало през 1776 г. французите изпращат провизии, амуниции и оръжия на американците.
Междувременно във Филаделфия, щата Пенсилвания, се води словесен двубой. На 2 юли 1776 г. Вторият континентален конгрес обнародва следващия списък на оплакванията и първият, който се подписва под него, е Джон Ханкок, президентът на втория Континентален конгрес. Документът, наречен Декларация за независимост, представлява предателство спрямо короната, и има опасност петдесет и шестимата, които го подписват, да бъдат екзекутирани.
Завладяването на северноамериканския континент от британската армия през 1777 г. дава повод на Франция официално да влезе във войната на страната на обединените щати и тя го прави през ранните месеци на 1778 г. Френските съюзници Испания и Холандската република също обявяват война на Британската империя.
Въпреки многото си противници, британският флот успява да завземе и окупира крайбрежните градове, но контролът над вътрешността на континента (където живее 90% от американското население) им се изплъзва поради малката численост на тяхната континентална армия. На страната на американците обаче застава френският флот, с чиято помощ американците завладяват земите на чероките и окончателно нанасят удар на Втора континентална британска армия в обсадата на Йорктаун през 1781 г. Войната приключва през 1783 г. с договора от Париж, където е обявена независимостта на Съединените щати и суверенитетът им върху териториите на север до Британските северни колонии, днес Канада, на юг до Флорида и до река Мисисипи на запад.
САЩ и Франция дават 82 500 загинали, а жертвите на Великобритания са около 80 хиляди.
Денят на независимостта се празнува на 4 юли, защото на този ден Континенталният конгрес одобрява Декларацията за независимост. В продължение на месец след 8 юли 1776 г. този документ е четен публично и хората празнуват всеки път, когато го чуят. На следващата година във Филаделфия бият камбани и има топовни салюти, палят свещи и фойерверки. Войната за независимост обаче продължава чак до 1783 г. и едва тогава Денят на независимостта става официален празник.
На всеки 4 юли американците имат почивен ден. Различните общности отиват на пикник за деня с любимите си хот дог, хамбургери, картофена салата, запечен фасул и всякакви добавки. Следобедното прекарване не е завършено, ако няма весела музика, приятелски бейзболен мач, смешни състезания или надпревари в ядене на пай и диня. В някои градове има паради под съпровода на училищни оркестри. В която и точка на света да се намират американците, те се събират за традиционното празнуване на 4 юли.
Декларацията за независимост е прочетена за първи път във Филаделфия, щата Пенсилвания. Днес на фестивала Фрийдъм в Индипендънс Хол облечени в костюми от онова време американци разиграват историческите събития и четат Декларацията за независимост на тълпата. Във Флагстаф, щата Аризона, около 4 юли в продължение на три дни американските индианци организират свои церемонии с родео и танци. В Литиц, щата Пенсилвания, в парка през нощта запалват стотици свещи, направени в течение на изминалата година, и ги пускат да плават по водата, докато избират Кралица на свещите. На 4 юли американският кораб „Джон Ф. Кенеди” влиза в пристанището на Бостън, щата Масачусетс, опънал платна, бостънският поп оркестър изнася концерт от патриотични песни, а повече от 150 000 души наблюдават фойерверките над водната повърхност.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
5
