Антон Тодоров, ГЕРБ: В България фашизъм не е имало
Снимка ФБ, Антон Тодоров
Темата дали управлението на ГЕРБ и ОП взаимства принципите си от фашистката и националсоциалистката идеология на Хитлер се обостри напоследък, особено около изтърваната от Борисов фраза "Работата носи свобода", която е девиз на нацистките концлагери.
"В България фашизъм не е имало. Фашизмът е специфично, локално ограничено политическо движение и практика, основно в рамките на Италия. Произхожда от италианския СОЦИАЛИЗЪМ. В Германия също не е имало фашизъм. Там е безчинствал националСОЦИАЛИЗЪМ. Крайно време е тези доказани от историческата и политическата науки неща да влязат в чутурите на македонските политици /и не само там/.", посочва Антон Тодоров от ГЕРБ във Фейсбук.
Формално исторически, хващайки се за думата, вероятно е така. Но хващайки се за думата е безсмислена и битката между "комунисти" и "антикомунисти", която в наши дни обаче изглежда е обърната наопаки. "Антикомунисти", заклеймяват т.нар. "комунисти", въпреки че самите те изповядват репресивна и комунистическа идеология несъзнателно.
Та друг е въпросът от идеологически гледна точка.
Ето и основите на фашизма, който обаче се употребява не само, за да опише италианската диктатура, но и управлението на Хитлер, както и това на съюзниците му, сред които е била и България.
Може сами да прецените каква част от тях се открива в съврементото ни управление.
Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология.
Повлиян от националсиндикализма, фашизмът възниква в Италия по време на Първата световна война като алтернатива на либерализма, марксизма, анархизма и традиционния консерватизъм. В традиционния политически спектър фашизмът най-често е причисляван към крайната десница, но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.
Фашистите определят Първата световна война като революция, довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката – тоталната война и масовата мобилизация на цялото общество разрушават границата между цивилни и военни, в резултат на което се появява „военно гражданство“, чрез което всички граждани са въвлечени във военните усилия.
Войната довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия и във военната икономика и придобила безпрецедентни възможности за намеса в живота на гражданите.
Според фашистите това е направило либералната демокрация излишна – те смятат тоталната мобилизация на обществото в тоталитарна еднопартийна държава за задължителна в подготовката за въоръжен конфликт.
За да изпълнява ефективно функциите си такава тоталитарна държава, трябва да бъде ръководена от силен лидер и военизирано правителство.
Фашизмът не приема, че насилието само по себе си е нежелателно и гледа на политическото насилие, войната и империализма като на средства за постигане на национално обновление.
Фашистите се застъпват за смесена икономика, чиято основна цел е постигането на автаркия чрез протекционистична и интервенционистична икономическа политика. След Втората световна война малко организации открито се определят като фашистки и наименованието често се използва пейоративно за политически опоненти. Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като неофашистки.
Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.
Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение. Те са противници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите – в експлоатирането им. Фашистите отхвърлят индивидуализма и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства. Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „трети път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.
Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от Мусолини). Някои наричат това корпоратизъм, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.
След победата над Страните от Оста през Втората световна война и публичността около зверствата, извършени през време управлението на фашистките правителства, терминът фашист започва да се използва като пейоративна дума.
В една статия от Енциклопедия Италиана (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „Държавата е не само властта, която управлява и формира човешката воля със закони и ценности от духовния живот, но и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са извън Държавата... За фашизма Държавата е абсолютна величина, пред която хората и групите са относителни. “
По време на реч, изнесена на 28 октомври 1925 г. в Болоня, Мусолини изказва следната максима, която резюмира фашистката философия: „Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“, което в превод означава „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата“.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
2
Темата е много сериозна и след като учените глави не са на едно мнение, какво остава за нас обикновените хора.
Просто ще изкажа мнение, без да претендирам за компетентност. 
...... Защо ли и аз не му вярвам на гУсин Политолога?????
Може би защото се е доказал, че се нагажда според конюнктурата на деня и се поддаде на конформизма в ГЕРБ.
Или виеш заедно с глудницата, или те убиват/изгонват, нали така г-н Тодоров.
Държавните органи получават извънредни пълномощия да репресират произволно всеки гражданин на царство България, за когото има доноси или сведения, че е опонент или противник на „новия световен ред“.
