Български студент по медицина: Как да искат да останат, бе?
Постът е личното мнение на студентът по дентална медицина Даниел Георгиев, публикуван във фейсбук. Публикуван е от изданието medicalnews.bg.
"Събуждаш се и осъзнаваш, че остават няколко месеца до завършването на Медицински университет. Радваш се, но за кратко. Сепваш се от това, че трябва да караш специализация. Хубаво е и дори необходимо. Но каква?
Почваш да търсиш информация – от сайтове, от интернет, от университетски преподаватели, от приятели, минали през този път. И научаваш следното: „приемен изпит има, ама по-добре да се имаш с някого или да имаш пари (ако и двете ги имаш – супер), иначе няма да има място“. Разочароваш се. И как няма?! Може да си „Златен Хипократ“ (завършил с пълно отличие Медицински университет), но кой го боли това, като нямаш споменатите по-горе.
Търсиш още информация – намираш, че ако се бутнеш в някое село или забравено от… властта градче – има начин за специализация. Но какво да правиш там?
Ти искаш в Германия (пък може и успех да имаш за там), но поради някакво си там решение си разпределен в Горно надолнище, където ще лекуваш температура и разстройство на 58 граждани, а уж в списъка в общината се водят 114. Защо тази болница съществува си отговаряш веднага – изпълняване на политико-социални функции. И дотам.
Хаос. И след хаоса – пак хаос. Защо? Защото в нашата родна държава всичко е на парче. И реформи, и стадиони, и бюджети. А обещания – колкото поискаш, когато поискаш, както поискаш.
Сблъскал си се с несправедливостта, от време на време, през следването, сега стискаш зъби и чакаш да дойде дипломирането. Ще се бяга в чужбина. То тука как да се остане? Или трябва да се целуват гъзове или трябва да се бутат пари. Жалко.
И така – още един млад човек заминава за чужбина. Не, че там – в другата страна ще трябва да остане, но за да се върне ще е необходимо да се създаде тук атмосферата, която да привлича кадри, за да спре България само да изнася.
Само че и развитието е на парче. Едно ще стане, три – няма да станат. Като омагьосан кръг, в който развитието на частните болници да направи така, че проблемът с държавните да се потули, задуши и по някакъв начин изчезне.
В същия момент става някаква трагедия. Наредените уж на 111 място медии хващат като лешояди темата и почват – репортаж след репортаж да „нищят“ проблема. И то какво нищене… Сутрин, обяд, вечер – тук въпросче, там въпросче, от дебилно по-дебилно и колкото се може водещо не до отговори конкретни, а до още… дебилни въпроси.
Населението пламва – „те онези – БЯЛАТА МАФИЯ С БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ убиват ни, крадат ни, тяхното мами“, „МОРАЛ ОТ ЛЕКАР НЕ ЧАКАЙ“, „САМО БОЙ И НИЩО ЗА ТЕЗИ ДОКТОРИ БЕ“.
Медиите мълчат. Заплахите към лекари не са апетитни, не носят рейтинг в такива случаи. „Ще мълчим, пък после като пребият/намушкат лекар ще го отразим за 30 сек. и това е“. 111 място казвате, а?
Но на българина всеки друг му е виновен и най-малко той си е виновен. Готов е сам да си постави диагноза, сам да се лекува с „ракийка и сланинка“, а като започне да повръща кръв – да търси онези същите лекари, които по принцип искаше да пребие, но сега: „дано ми спасят животеца“. И когато това не стане – лекарите отново са онези, които „сеят“ смърт. Не е виновно безхаберието на българина, а лекарят – защото при него той умира, а с „ракийката и сланинката“ беше добре.
На българина и всичко му е скъпо откъм здравни услуги. Той не се интересува какво поема неговата здравна осигуровка. Той просто „знае“, че всичко е много скъпо, защото лекарите са „бизнесмени и кожодери“. Така той не се решава да отиде на зъболекар на профилактичен преглед или дори, когато го заболи зъба леко. Българинът отива, когато ракийката вече не може да спира болката, зъбът е гноясал, сънят – липсва. Когато състоянието е „-псувня-… НЕ СЕ ТРАЕ… -псувня-…. –псувня-“
Продължението четете в medicalnews.bg
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!