Дългът свали целофана на партиите! ГЕРБ и ДПС показаха, че могат да правят, каквото си поискат с България

Ива Николова, "Блиц"

Преди доста години днешният министър-председател с уникален втори премиерски мандат нарече целокупната току-що самообявила се политическа класа „лайно в целофан”.

15 години по-късно Борисов със задоволство може да посочи огромното доказателство на своите думи в целофанената обвивка на парламента.

Дори и най-дългогодишните наблюдатели на парламентарния живот не си спомнят такова групово падение на нравите и толкова крещяща демонстрация на факта, че думата на родния политик, а съответно и честта, не чини пукната пара.

След две седмици скандали, бакалски сметки и инфарктни заседания на бюджетната комисия и в пленарната зала и тържествени клетви на 6 от 8-те парламентарно представени партии и коалиции, че няма да подкрепят заема от 16 милиарда лева за 3 години напред, в крайна сметка само две гласуваха против – БСП и „Атака”, една се въздържа в лицето на Патриотичния фронт, което всъщност се брои за подкрепа, а ДПС, АБВ и БДЦ бодро натиснаха бутона „за”, подкрепяйки ГЕРБ и Реформаторския блок.

И то само часове след като дни наред заливаха публичното пространство с кахърни речи за необоснованите харчове, зле мотивирания дълг, съсипани коалиционни отношения на управляващите и задлъжняващата държава, чиито борчове ще плащат поколения напред.
Но само за една сутрин с едно турне на финансовия министър Владислав Горанов из стаите на политическите сили в Народното събрание ГЕРБ, а съответно и лидерът му Бойко Борисов, показа на тези хора, че не заслужават да се наричат политици, да искат доверието на хората и да им обещават каквото и да било, защото техните приказки са ден до пладне, а тупането им в гърдите за каквото и да било е на принципа „идат кат’ аслани, бягат кат’ посрани”.

След храбрите декларации, че няма сила, която да ги убеди да застанат зад този дълг, аргументите на ДПС, АБВ и БДЦ, че обещанието на Горанов да скастри 2 милиарда, е сломило твърдостта им и събудило национално-отговорната им съвест, която внезапно им пошушнала колко е нужно и важно да вземем тези пари, за да гарантираме стабилност на държавата и управлението, не просто дрънчат на кухо, а намирисват на гнило. На толкова гнило, че ти иде да вземеш лопатата, да ги сметеш и да я отнесеш чак в злощастното сметище в Суходол, макар че какво са виновни хората там...

Че не става дума за съвест, не става. А дали става дума за пазарлъци и какви са те, ще се види след време. Но вече е напълно ясно, че ГЕРБ направи за смях ДПС, АБВ и БДЦ. И ако зад подкрепата на ДПС могат се чертаят сложни и дълбокоумни сценарии за видими и невидими сътрудничества, ГЕРБ просто се изплю в лицето на другите две коалиции-джужета и ги натика още по-плътно в ъгъла, където всъщност им е мястото. И правилно. Такава е участта на всеки, който си мисли, че може да гради лично или партийно щастие върху лично или партийно нещастие.

Като оставим настрана тюхканиеята на критиците на дълга, краткосрочният и дългосрочният политически ефект от последните събития е най-хубавото нещо, което напоследък се е случвало на този небосклон. Както и изводите от него – че в какъвто и целофан да увиеш един екстремент и под какъвто и лъскав похлупак да го сложиш, всяко размърдване води до ужасна смрад. Особено ако е влязло в политическия целофан с всякакви други съображения, освен да прави политика за хората. 

Преведено на политически език това означава: нов закон за партиите, нови изборни правила, ясни общи критерии за влизане в листите и още подробности около всичко това, за да не им се налага на министрите да търчат от стая на стая като коне и да убеждават хора и партии, за които нито са чували, нито някой ще чуе оттук нататък.