Financial Times: Табу ли е промяната на граници в Европа? Най-много много да завладяват чужди държави искат народите на Балканите

12.04.2020 / 12:19 4

Превод: investor.bg

Лежали ли сте будни нощем, мечтаейки за анексиране на част от съседна държава? Ако е така, не сте сами, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение на изследователския център Pew разкрива, че стряскащ брой европейци не са доволни от границите на държавата си. На въпрос дали има „части от съседни страни, които наистина ни принадлежат“, 67 на сто от унгарците са отговорили утвърдително, както и 60 на сто от гърците, 58 на сто от българите и турците, 53 на сто от руснаците и 48 на сто от поляците. Подобни настроения се прокрадват дори в Западна Европа - 37 процента от испанците, 36 на сто от италианците и 30 на сто от германците също са съгласни с това твърдение.

В нормални времена този вид идеи не биха имали голямо значение. Унгарците, например, могат да се оплакват от Трианонския договор от 1920 г., който, според тях, е довел до загубата на две трети от унгарската земя, но без да вярват, че възвръщането на тази територия е възможно на практика.

Опасността е, че сегашните времена не са нормални. Идеята за анексия - отколешно табу в международната политика, се връща обратно в глобалната политическа дискусия. Най-важното такова събитие се случи с руското завземане на полуостров Крим от Украйна през 2014 г. Само малка група разнородни страни, включително Северна Корея, Венецуела и Зимбабве, признаха руския суверенитет над Крим. Пет години след окупацията Москва затяга хватката си върху територията. По-голямата част от света сега мълчаливо приема, че има малък шанс Крим да бъде върнат на Украйна. В този смисъл анексията проработи.

Настоящите избори в Израел протичат на фона на дебат за това дали страната трябва официално да анексира приблизително една трета от Западния бряг. Въпреки че тези райони отдавна са контролирани от Израел, повечето държави ги смятат за окупирана палестинска територия. Мирният план на президента на САЩ Доналд Тръмп за Близкия изток предложи да се признае израелският суверенитет в големи части от Западния бряг, а израелският премиер Бенямин Нетаняху няма търпение да обяви присъединяването преди гласуването на 2 март.

Засега администрацията на Тръмп възпира Нетаняху да обяви официално анексиране. САЩ трябва да запазят тази позиция по причини, които излизат далеч отвъд Близкия изток. Едностранното изменение на още една международна граница без съгласието на двете участващи страни или международен договор би допринесло за усещането, че това са едни от тези времена в историята, когато линиите на международните карти се преначертават.

Потенциални анексисти по цял свят биха били насърчени. Ако приемането на анексията се разпространи, то би довело до кръвопролития и разселване на народи. Както предупреди бившият премиер на Швеция Карл Билд: „Границите на Европа са начертани с кръв и промяната им също ще изисква кръв“.

Това, което е вярно за Европа, важи с още по-голяма сила за Азия. В Япония премиерът Шиндзо Абе постави претенциите спрямо изгубени в полза на Русия острови след Втората световна война като централен фокус, въпреки че той бе пределно ясен, че това трябва да стане чрез преговори. За разлика от това китайското правителство винаги е настоявало на правото си да прекрати фактическата независимост на Тайван с военни средства.

Трябва да е ясно, че хората по света, независимо дали руснаци, китайци, унгарци или израелци, са свободни да почитат своите теории за границите на държавата си. Границите са се измествали през цялата история и винаги ще има групи, които по етнически или религиозни причини смятат, че са попаднали в грешната страна.

Най-добрият начин за справяне с подобни дилеми са стабилните споразумения относно правата на малцинствата или уреждането на двойното гражданство. В същината си обаче не е нелегитимно да се иска промяна на границите. Ключовият момент е, че всяка такава промяна трябва да се извърши чрез договаряне.

Произходът на съвременното табу срещу анексията се крие в 30-те години, когато беше позволено навлизането на Адолф Хитлер в Рейнланд, последвано от анексирането на Австрия и разчленяването на Чехословакия. Поколения от следвоенни политици научиха урок: липсата на противопоставяне на поглъщанията е много опасно и в крайна сметка води до война.

Случаите на промяна на международни граници през последните години почти винаги са свързани с възникаването на нова държава след успешна борба за независимост, често след период на потисничество. Да се позволи обаче на нова нация като Източен Тимор или Южен Судан да се освободи, обикновено чрез договорен и международно признат референдум за независимост, е много различно от това да се позволи на съществуваща държава да завземе насилствено част от територията на съсед.

Табуто върху анексията се прилагаше строго през последните десетилетия на 20 век. По тази причина Великобритания влезе във война с Аржентина за Фолкландските острови през 1982 г., а САЩ съставиха международна коалиция през 1991 г., за да изтласкат Ирак след нахлуването му в Кувейт.

Годината на първата война в Ирак беше и годината на разпадането на Съветския съюз, което доведе до създаването на 15 суверенни държави. За чест на Русия разпускането на СССР през 1991 г. беше извършено до голяма степен мирно и с международно споразумение. Решението на Москва да анексира Крим 23 години по-късно представлява връщане към едностранната агресия. Това трябва да остане изолиран пример, а не предвестник на нова ера.



За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
0
0
Мракобес (преди 3 години)
Рейтинг: 48588 | Одобрение: -947
Е там е то Снайпер - като се обединят ще станат по-силни.
МУТРИ ВЪН! Девиз на ГЕРБ: Крадене! Крадене! Крадене! Това са троловете в политиката!
3
5
kris (преди 3 години)
Рейтинг: 336337 | Одобрение: 53522
Прави впечатление, че Крим се споменава в два абзаца, но не се казва, че двеста години е бил руски, нито, че незаконно беше даден на Украйна.....А някъде да четете нещо за Косово, което беше исконна сръбска територия и НИКОГА не е била шиптърска.....??
Аз мога! Трудно е да съм съвършен, но ми се налага!
0
2
Снайпер (преди 3 години)
Рейтинг: 13131 | Одобрение: 2441
и да се обединят цялата им икономика е колкото е на 14 милионна Холандия. По-добро от ЕС няма за тия изостанали народи тука. Единствено Гърция е по - добре на Балканите
"Как с една фраза да опишеш цялата руска история? Страната на задушените възможности. Владетелите се променят. Архипелага остава" Солженицин
0
2
Мракобес (преди 3 години)
Рейтинг: 48588 | Одобрение: -947
Исината е ,че трябва да има Обединени Балкани! Ей от това много ги е страх. Ако балканците са умни - ще се обединят.
МУТРИ ВЪН! Девиз на ГЕРБ: Крадене! Крадене! Крадене! Това са троловете в политиката!

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама