Идва ли краят на Демокрацията? В България е крехка, а мафията има огромна роля
Булфото
Възходът на либералната демокрация е сравнително ново явление за човечеството
Тя трудно на приливи и отливи набира скорост и надмощие едва в последните 200 години от цялото 40-хиляди годишно съществуване на Хомо сапиенс.
Именно либералната демокрация е направила модерният свят такъв, какъвто е - с всички публични блага и права които имаме, технологии, образование, медицина, свободно пътуване, свобода на словото, които вече приемаме, като някаква даденост, макар че не са.
От материалните блага и изобретения, създадени в средата на либералната демокрация се ползват и диктаторските режими, макар да не са ги създали те.
Докога обаче ще продължи това?
Идва ли време отново времето на абсолютните властолюбци, харизматични авторитарни лидери, деспоти, автократи, обкръжени от корумпираната си несменяема аристокрация от роби и подлоги и твърдата ръка и терора?
Вече виждаме нескончаемите войни за територии и промяна на границите, което е свързано с авторитарния модел на управление.
"България е крехка демокрация, където партиите търсят да си подсигурят властта, а организираната престъпност и Русия играят огромна роля" пише европейската редакция на Politico в статия, в която се опитва да отговори на въпроса дали 2024-та е годината, в която демокрацията ще достигне критична точка и ще се насочи към автокрация?
Европейското издание пише: "много европейски държави са уязвими за модела на Виктор Орбан, който упражнява властта си чрез мрежи от приближени и контрол върху медиите. България е крехка демокрация, в която партиите действат като големи мрежи за покровителство, особено около избори, а организираната престъпност и Русия играят огромна роля. Гърция също е все по-често в центъра на вниманието заради правителствения натиск върху публичните институции, като правителството на Кириакос Мицотакис е обвинявано, че подкопава работата на регулаторите, разследващи подслушването на политици и журналисти от страна на държавата".
"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му.
Дали демокрацията в света ще достигне критична точка? Това може да изглежда странен въпрос в момент, когато държавите, представляващи почти половината от световното население, или около 3,8 милиарда души, изпращат своите избиратели до урните в някаква форма на избори.
Наистина, от Съединените щати до Обединеното кралство и Европейския съюз, от Индия до Мексико и от Тайван до Индонезия, някои от най-стратегически важните държави в света ще проведат избори тази година.
И все пак, дори сред тази феерия от гласувания и бюлетини, експертите предупреждават, че демокрацията - формата на управление, въведена за първи път от аристократите в Атина през VI в. пр.н.е. - навлиза в опасна зона. Те твърдят, че не само диктатори като руския президент Владимир Путин и иранския върховен водач аятолах Али Хаменей ще се опитат да използват предимствата на демокрацията, за да подкрепят собственото си управление и да потиснат опозицията, но демокрацията е застрашена и на Запад.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва да използва демократичните институции като оръжие срещу политическите си съперници, ако спечели повторните избори през ноември следващата година. Потенциалното му преизбиране вече разпространява паника в Европа, че той ще обърне гръб на Украйна - а всъщност и на НАТО - освобождавайки ръцете на Путин да възстанови руската империя и мрежите за влияние в Централна и Източна Европа.
В Европа изборите за Европейски парламент през юни изглежда ще дадат сигнал, че крайно десните партии, може би най-значително във Франция и Германия, набират истинска скорост и се превръщат в потенциални национални правителства, които ще бъдат враждебни към институциите на ЕС в Брюксел и европейските мюсюлмани, като същевременно ще бъдат по-благосклонни към Кремъл. Големият въпрос, който виси над тези партии, е дали те биха разрушили опорните точки на европейската демокрация - като независимата съдебна система и свободната преса - след като използват избирателните урни, за да дойдат на власт.
Докато 2023 г. преминава в 2024 г., първите избори с голям залог на хоризонта са изборите в Тайван на 13 януари, които ще се превърнат в тест за това дали китайският президент Си Дзинпин ще продължи да толерира демокрацията на острова или ще нахлуе и ще предизвика голяма криза в сигурността в Южнокитайско море.
Политическата нестабилност на Европа също се прояви с пълна сила през последната седмица на декември. Десетки бяха задържани в Сърбия, след като протестиращи се надигнаха заради фалшифицираните според тях избори в Белград, където президентът популист Александър Вучич е критикуван, че злоупотребява с влиянието си върху медиите и държавните служители. Русия се намеси в традиционната си роля на подбудител на проблеми, обвинявайки Запада, че се опитва да разпали "Майдан" в украински стил срещу Вучич, който е в приятелски отношения с Путин.
Свиваща се карта
Един бърз поглед към проучванията, изследващи разпространението на демокрацията днес в сравнение с други форми на управление, разкрива тревожна тенденция. Според Института V-Dem към Университета в Гьотеборг, Швеция, през последните няколко десетилетия демокрацията бързо отстъпва място на автокрацията.
В целия свят "нивото на демокрация, на което се радва средният гражданин на света през 2022 г., е спаднало до нивата от 1986 г.", пишат изследователите от V-Dem в доклада си за 2023 г. "Има повече затворени автокрации, отколкото либерални демокрации - за първи път от повече от две десетилетия".
С поразителен спад, регистриран в Азиатско-тихоокеанския регион, 72% от населението на света, или 5,7 млрд. души, живеят под автократично управление през 2022 г., пишат изследователите на V-Dem.
Последният доклад на Freedom House, друг важен орган за проследяване на демокрацията, не е по-обнадеждаващ. "Глобалната свобода", пише базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел, "намалява за 17-та поредна година" през 2023 г., като свободата на изразяване е основната жертва на глобалния поход към автокрация.
Freedom House посочва пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., което имаше за цел да потуши демократичните стремежи на Киев и да прекъсне връзките му с ЕС, като пример за пряка атака на демокрацията от страна на автократични режими.
И все пак, дори на фона на тази губеща серия, специалистите, които измерват състоянието на демократичните норми, както и тяхната подривна дейност, твърдят, че 2024 г. крие големи рискове за демокрацията. И никъде това не е така, както в САЩ, където през 2024 г. се провеждат президентски избори.
Близо три години след като призова тълпите, събрали се пред Капитолия, да се "борят като в ада", за да отменят резултата от изборите през 2020 г., предизвиквайки въстание, Тръмп се завръща и гледа към повторно завръщане в Белия дом.
След като социологическите проучвания показват, че е вероятно той да спечели номинацията на Републиканската партия за кандидат за президент и евентуално да победи действащия президент Джо Байдън, завръщането на Тръмп на власт изглежда по-вероятно от всякога въпреки правните проблеми, които все още могат да провалят амбициите му.
Диктатура на Тръмп?
И докато Тръмп играе играта на демокрация, като води кампания за гласове, коментарите му по време на масови митинги, проведени из цялата страна, подхранват опасенията, че ако бъде преизбран, магнатът на недвижимите имоти може да превърне най-могъщата нация в света в " диктатура “.
По всяка вероятност преминаването от демокрация към диктатура в Съединените щати няма да бъде обявено като такова, а по-скоро ще се осъществи постепенно чрез подкопаване на институциите и нормите, докато не остане нищо друго освен атрибутите и външния вид на демокрацията.
Пример за това е независимостта на съдебната власт. Това е ключов маркер за функционираща демокрация. И все пак Тръмп многократно е заявявал , че ще използва Министерството на правосъдието, за да преследва политически съперници, ако бъде преизбран, като същевременно се зарича да напълни редиците на ключови институции с лоялни хора.
В Европа, където стотици милиони ще гласуват на общоевропейските избори през юни, опасността от цялостно преминаване към автокрация изглежда по-малко остра. Въпреки това толерантността на Европа към автократите в нейните среди, а именно към унгарския премиер Виктор Орбан, създава опасен прецедент, като насърчава други да последват пътя му, пише Politico.
Всъщност много европейски държави са уязвими за модела на Орбан, който упражнява властта си чрез мрежи от приближени и контрол върху медиите. България е крехка демокрация, в която партиите действат като големи мрежи за покровителство, особено около избори, а организираната престъпност и Русия играят огромна роля. Гърция също е все по-често в центъра на вниманието заради правителствения натиск върху публичните институции, като правителството на Кириакос Мицотакис е обвинявано, че подкопава работата на регулаторите, разследващи подслушването на политици и журналисти от страна на държавата.
Всичко това е от значение за функционирането на самия ЕС, който има много ограничен успех в контролирането на своите държави членки по отношение на пропуските в областта на върховенството на закона и отстъплението от демокрацията, докато същите тези държави имат свободна позиция да пречат на ЕС. Орбан отлично илюстрира тази основна слабост на ЕС, тъй като един лидер, свързан с Кремъл, може да блокира напредъка по важни решения. Например през декември той предотврати отпускането на жизненоважен финансов спасителен пояс за Украйна.
По-общо казано, доверието във функционирането на европейската демокрация намалява в няколко големи страни от ЕС, включително Франция и Италия, според проучване на IPSOS, публикувано в края на миналата година.
Възходът на избрания автократ
Както Владимир Путин, така и неговите почитатели сред европейската крайна десница имат общ интерес от подкопаването на демокрацията в ЕС.
Преди изборите за ЕС, в които ще участват стотици милиони, крайнодесните партии нарастват във Франция, Нидерландия, Германия и други големи страни от ЕС. Въпреки че тези партии няма да си осигурят власт, те могат да упражняват още по-голямо влияние върху политиките на ЕС, ако постигнат високи резултати на гласуването на 6-9 юни, принуждавайки Брюксел да пренебрегне проблемите с върховенството на закона в страните от ЕС и да се оттегли от защитата ценности, които са в основата на демократичното общество.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
1
