Как Гьобелс и Сталин въведоха думата „войнолюбци“, за да громят Запада, а Хитлер постоянно говореше за „мир по света“
Кадър Allgemeiner Deutscher Nachrichtendienst - Zentralbild (Bild 183)
В историята на политическата пропаганда езикът рядко служи за изясняване на истината – много по-често той е оръжие за масова манипулация.
Анализът на тоталитарните режими от XX век разкрива поразителна реторична симбиоза: докато нацистката и съветската пропаганда системно изграждат образа на врага чрез етикета „войнолюбец“ (Kriegstreiber / поджигатели войны), самите авторитарни лидери се представят пред света като единствените искрени „борци за мир“.
Този двоен стандарт – при който агресорът си присвоява понятието „мир“, а противниците или подкрепящите отбраната страни се обявяват за подпалвачи на конфликта – представлява класически пропаганден модел, който наскоро намери пряк отзвук и в съвременната българска политика.
Адолф Хитлер и маската на „Миротвореца“
Макар Нацистка Германия да се готви за тотална война още от първия ден на своето управление, реториката на Адолф Хитлер през периода 1933–1939 г. е изненадващо миролюбива. Този феномен, известен като „Мирната реторика на Хитлер“ (Hitlers Friedensreden), има за цел да приспи бдителността на Запада и да представи всяко германско териториално претендиране като акт на „справедливост“.
Хитлер използва думата „мир“ (Frieden) изключително често:
„Германия не иска нищо повече от това да живее в мир и приятелство с всички народи... Нито една нова европейска война не е в състояние да подобри незавидното положение на днес.“
Адолф Хитлер, Реч пред Райхстага, 17 май 1933 г.
„Германия се нуждае от мир и желае мир... Никой в Германия няма намерение да заплашва когото и да било.“
Адолф Хитлер, Реч пред Райхстага, 21 май 1935 г.
„Германия просто иска мир. Ние нямаме повече териториални претенции в Европа!“
Адолф Хитлер, Реч след Аншлуса на Австрия, март 1938 г.
Повтарянето на тези думи поддържа политиката на „умиротворяване“ (Appeasement) на Великобритания и Франция, докато Германия превъоръжава армията си. Когато войната избухва през 1939 г., Хитлер веднага обръща вината: той твърди, че е напрвил всичко за мира, но е бил „принуден“ да се защитава.
3. Йозеф Гьобелс и нацистката кампания срещу западните „Войнолюбци“
Когато нацистките действия вече не могат да се покриват с приказки за мир, апаратът на Йозеф Гьобелс пуска в пълна сила немския термин Kriegstreiber (подстрекател към война / войнолюбец), насочен предимно срещу Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт и западните съюзници.
Гьобелс използва етикета, за да смени ролите на агресор и жертва:
„Германският народ знае кой носи вината. Всички опити на Фюрера да съхрани мира бяха отхвърлени от кликата войнолюбци (Kriegstreiber-Klique) в Лондон, предвождана от Чърчил и неговите господари.“
— Йозеф Гьобелс, Радиореч след обявяването на войната от Великобритания, септември 1939 г.
„Германия никога не е искала тази война. Тя ни бе наложена от англо-френските войнолюбци (Kriegstreiber), които не можеха да понесат възраждането на германския народ. Тези подстрекатели към война в Лондон и Ню Йорк пожертваха мира в Европа за своите финансови интереси.“
— Йозеф Гьобелс, Статия „Защо воюваме?“ в списание Das Reich, 1940 г.
„Плутократичните войнолюбци на Запад и еврейско-болшевишките подпалвачи на Изток преследват една и съща цел: пълното унищожение на Райха.“
— Йозеф Гьобелс, Реч в Берлин, 1943 г.
4. Йосиф Сталин и съветската доктрина за „Подпалвачите на войната“
В Съветския съюз Йосиф Сталин и държавната медийна машина изграждат абсолютно идентична терминологична матрица. Изразът «поджигатели войны» (подпалвачи на войната / войнолюбци) става официален термин срещу всеки външен или вътрешен опонент.
Сталин използва цинично тази дума както преди Втората световна война, така и в разгара на Студената война срещу НАТО и САЩ:
„Ние стоим за мира и защитаваме делото на мира. Но не се страхуваме от заплахи и сме готови да отговорим с удар върху удара на подпалвачите на войната (поджигателей войны)... Онези, които се опитват да нападнат нашата страна, ще получат съкрушителен отпор.“
— Йосиф Сталин, Доклад пред XVII конгрес на ВКП(б), 26 януари 1934 г.
„Характерно е, че агресивните държави се обединяват, докато неагресивните държави отстъпват... Провежда се политика на попутворство към агресорите и отваряне на вратата за подпалвачите на война.“
— Йосиф Сталин, Реч пред XVIII конгрес на ВКП(б), 10 март 1939 г.
„Мирът ще бъде запазен и укрепван, ако народите вземат делото по запазването на мира в собствените си ръце... Войната може да стане неизбежна, ако подпалвачите на войната (поджигателям войны) успеят да оплетат народните маси в лъжи, да ги измамят и да ги тласнат към нова световна война.“
— Йосиф Сталин, Интервю за вестник „Правда“, февруари 1951 г.
Заключение
Примерът с Хитлер, Гьобелс и Сталин показва универсалния механизъм на политическата манипулация:
Авторитарният или агресивен лидер зазема монопола върху думата „Мир“.
Пропагандната му машина лепва етикета „Войнолюбец“ на всеки, който се опитва да организира съпротива, отбрана или съюзническа подкрепа.
Именно затова сблъсъкът между Радев и Гюров в България не е просто занаятчийска размяна на политически нападки, а опит да се разшифрова езикът на властта — напомняйки, че понятия, изковани за тотална манипулация през XX век, лесно могат да бъдат върнати в употреба и днес.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
0
3
