Как през 1962 година за една нощ събориха паметника на Сталин във Варна и защо никой не го спаси?
Кадър Държавен Архив
За разлика от днес в миналото паметници са вдигани и падали без допитване до хората.
Сменяли са се празници и са се измисляли нови. Не 3 март, а 9 септември е националният празник на България от 1945 г. до 1990 г.
Много показателен за смяната на символите по онова време е паметника на Сталин във Варна.
Паметникът е поставен в центъра на кръгла градинка на 22 m след колоните на входа на Морската градина.
През 1949 г. Варна е преименувана на Сталин.
Сталин "Човекът от стомана" е лицето, олицетворение на победата над фашизма.
За негова слава и по повод 70-годишнината му, е взето решение за изграждане на паметник. Проектът е възложен на скулптора Христо Боев.
През 1950 г. започва изграждането на целия паметник. Паметникът се направи в цял ръст, от гипс, с временен характер.
Откриването става изключително тържествено с военноморската духова музика и с оръдейни залпове, в присъствието на Вълко Червенков.
Пометникът се поставя на най-красивото място на входа на Морската градина, където днес е Слънчевия часовник.
Създателите на паметника не са допуснати сред официалните гости.
Открит е с оръдейни изстрели и военна духова музика.
След около 2 години и няколко ремонта на гипсовия паметник е решено да бъде изграден нов паметник.
Проектът отново е възложен на скулптора Христо Боев.
Постаментът е изграден от бяла чукана мозайка, а паметникът отново от гипс. В него е поставена метална конструкция с височината на скулптурата.
Новият паметник на Сталин е изграден от Христо Боев и Васил Ставрев.
Междувременно на 5 март 1953 г. Сталин умира.
Започва демитологизация на доскорошния лидер на СССР, за да бъде създаден култ към нова личност.
През февруари 1956 г. на 20-ия конгрес на КПСС са докладвани противоречиви за биографията на Сталин неща, с много произтичащи от това последици. Една от тях е Априлският пленум на БКП, след който на 20 октомври Президиумът на Народното събрание издава указ за преименуване на град Сталин на Варна, отбелязва Николай Савов в книгата си "Паметниците на Варна".
Паметникът на съветския грузинец е демонтиран 6 години по-късно, през 1962 г. Акцията по премахването му е проведена посред нощ при изключителни мерки за сигурност от страна на милицията.
След многократни ремонти – запушвания и измазвания, през нощта срещу 13 март 1962 г. паметникът на Сталин е бързо демонтиран и при изключителни мерки за сигурност от страна на милицията.
За 20 минути паметникът е разрушен, мястото е почистено, разрохкано, посят е райграс и са поставени цветя в саксийки от разсадника.
Гипсовият Сталин поема към стопанския двор на "Паркове и градини", където се разпада и от него не остава нищо, допълва историята експертът по паметниците.
Разказът му се базира на споделеното от работник, участвал в среднощната операция.
Съществува обаче и градска легенда, че паметникът или частито от него са хвърлени в морето.
Откакто носи името Варна, градът само веднъж е бил преименуван. Това е станало през 1949 г., когато съществуващият от векове пристанищен град сменя името си на Сталин. Така градът се нарича близо 7 години, след което си връща старото име.
Българската морска столица е сред първите, които отстъпват името Сталин. Това става на 20 октомври 1956 г., след Априлския пленум на БКП. Град Сталин обаче все още фигурира в кръщелните на родените в периода декември’ 1949 – октомври’1956. Както и в други официални документи от тези странни 7 години от историята на Варна.
_%20552x%20600.jpg)
Заради смяната на името на града, варненци са били много затруднени при ваденето на визи. Много чужди държави не признавали преименуването и това налагало желаещите да пътуват зад граница да правят „совалки” между институциите. Затруднения са изпитвали адвокати и съдии, които се обърквали, особено при гледане на наследствени дела.
Това разказа пред Дарик Ганчо Минчев. Той е сред малцината варненци, които помнят отлично онези 7 години, в които Варна носи името на съветския диктатор. В дипломата на Ганчев от университета, пише, че се е дипломирал в град Сталин. По онова време е бил радиоговорител.
Смяната на името се извършва само за няколко дни, а повод е 70-тата годишнина на вожда на СССР. На 15 декември 1949 г., три дни преди рождения ден на Сталин, в няколко варненски завода се провеждат масови събрания на индустриални работници, на които единодушно е приета резолюция, с която се настоява Градският народен съвет да вземе решение за преименуване на Варна. Още същата вечер специална делегация отпътува с влак за София, за да занесе приетите документи в ЦК на БКП. Обявяването на новото име на Варна става на 20 декември с грандиозен митинг на площад „Независимост".
Новото име Сталин сменя Варна във всички официални документи и на публични места. Йосиф Висарионович става първият почетен граждани на град Сталин, само ден след като древният морски град получава името му. Културните дейци бяха най-недоволни от преименуването, спомня си младият тогава радиожурналист.
Спомня си, че преименуването струва на града няколко милиона лева. „Беше много скъпа тази операция. Сменят се печати. Сменят се документи. Табели на магазини и учреждения – всичко трябваше да се подмени, а това струваше пари. Това обаче беше култ към личността”, връща още лентата назад бившият журналист.
„Чужденците си знаеха, че това е Варна. Нашите хора се опитваха да внушат, че вече градът е Сталин и няма да се върне никога старото име. И по тази причина заличаваха всяка следа”, изтъкна варненецът.
Жителите на града така и не успяват да свикнат с новото име. И продължават да наричат себе си варненци.
Материалният израз на смяната на името на града представлява и паметникът на Сталин на входа на Морската градина (днес там е слънчевият часовник). Със 6-метровия гипсов монумент на съветския грузинец, загледан към града, и паметника на Стефан Караджа на Севастопол е свързан един от вицовете навремето, за разказването на който е имало и наказания.
_%20492x%20690.jpg)
„Стефан Караджа е с пищовите, а Сталин – с крачка напред, върви право срещу него. Вицът беше такъв, че Стефан Караджа казал на Сталин: Нито крачка повече напред! Ти в този град няма да влезеш”, спомня си още Ганчо Минчев.
С паметника на мустакатия генералисимус е свързан и един от любопитните му спомени. Една сутрин статуята осъмва с каскет на главата. Започва спешно разследване, а милиционерите, пазили съседна сграда, са обвинени, че не са успели да предотвратят гаврата.
За времето, когато Варна е носила името на Бащата на народите, по улиците днес напомнят само стари капаци на канализацията, произведени в град Сталин. А Йосиф Висарионович все още е почетен гражданин на Варна.
Още за живота във Варна през годините, когато градът се казва Сталин, ще откриете в аудио зоната.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
