Как се срути къщичката от карти в Афганистан
Кадър francetvinfo.fr
Светът още не може да разбере как така въоръжената за милиарди с модерна техника армия на Афганистан изгуби почти без бой цялата страна бързо след оттеглянето на НАТО.
От 2001 г. Америка е похарчила милиарди долари за изграждането на афганистанска държава и армия. Само за няколко дни всичко се разпадна, със съжаление констатира бившият френски посланик в САЩ и ООН Жерар Аро, предава Гласове.
САЩ и техните съюзници не се скъпиха в Афганистан, за да спечелят: двадесетгодишна война, водена от западните сили, които достигнаха през 2011 г. 140 хил. души; над трилион долара, изразходвани за умиротворяването на страната, но също така за изграждането на инфраструктури и училища и за развитие на икономиката; подготовка и въоръжение за националната армия; избори, организирани възможно най-добре. Целта беше да се даде на Афганистан модернизиращо правителство и администрация, способни да предотвратят завръщането на талибаните.
И все пак няколко хиляди американски войници се изтеглиха и правителството в Кабул се срина като къща от карти. Врагът, който допреди няколко месеца контролираше само 15 на сто от страната, върви бързо от победа към победа и завладява провинциалните столици една след друга. Армията се разпада, оставяйки след себе си впечатляваща техника, която ѝ бе доставена от американците. Чужденците бързо напускат страната. Този провал неминуемо напомня за пролетта на 1975 г. в Южен Виетнам, в момента на комунистическото нашествие в Сайгон. Образът на американския посланик, с флаг под мишница, който се качва в хеликпотер на покрива на посолството си, под ужасения поглед на южновиетнамците, които оставя зад себе си, отново обзема американците.
Потьомкинските села
От друга страна, никой не поставя под въпрос факта, че едно правителство, което от десетилетия се радваше на огромна международна подкрепа и което знаеше, че рано или късно американците ще си тръгнат, днес не е в състояние нито да спре талибаните, разбира се закалени, но без тежко въоръжение, нито дори да се възползва от лоялността на населението. През ХVIII век Потьомкин показал на любовницата си Екатерина II села, построени в наскоро изтръгнатите от турците провинции. В действителност те били само фасади. Днес можем да се запитаме дали афганистанското правителство със своята администрация и армия не е било само “Потьомкинско село”, което, като творение и марионетка на чужди сили, не е било вкоренено нито в местните традиции, нито прието от общностите. Едно почукване и фасадата, която не се опира на никаква подпора, рухва… Това е положението.
Посетих Афганистан със Съвета за сигурност на ООН, когато представлявах Франция. Спомням си успокояващото впечатление, което създаваше политическата класа, която ни казваше това, което се надявахме да чуем, на перфектен английски; спомням си френски служител на ООН, който ми сподели изумлението си от нивото на корупция на местните власти, въпреки опита си в подобни обстоятелства. Всяка година милиарди долари изчезват в природата, ми каза той и добави: никой не е загрижен за общото благо. Освен това в американски доклад се казваше, че корупцията е по-опасна за страната, отколкото талибаните, да не говорим за парите от наркотици, чийто трафик никога не е бил толкова процъфтяващ, както след началото на западното нашествие: смята се, че днес Афганистан доставя близо 90 на сто от световния опиум.
И накрая, трябва ли да си припомняме, че чужденецът винаги си остава чужденец, особено в толкова горда и традиционна страна, като Афганистан, и че всяка освободителна сила става окупационна с течение на времето, особено след двадесет години? С риск да шокирам читателите, бих добавил, че талибаните несъмнено са много по-близки като нрави, вярвания и практики до мнозинството от страната, отколкото елитът в Кабул.
Страните в региона да поемат отговорността си
В този контекст можем, разбира се, да критикуваме решението на Джо Байдън, но външната политика често е избор между две лоши опции. В случая, другият вариант на алтернативата би бил безкрайното продължаване на военната операция без надеждна перспектива за победа след двадесетгодишни напразни военни, политически и финансови усилия; безкрайна война с все повече цивилни жертви. Трябва да можем да спрем разходите.
Заминаването на американските военни части ще върне истинското локално и регионално измерение на конфликта. Досега всички играчи се позиционираха спрямо САЩ. Отсега нататък това вече не е възможно: афганистанците ще трябва да уредят сами сметките помежду си, а съседните сили да гарантират сами сигурността си. Китайците, руснаците, иранците, индийците и пакистанците трябва да поемат своята отговорност. Те също като американците нямат интерес от превръщането на Афганистан в терористична база и можем да смятаме, че ще бъдат по-големи реалисти от Запада в очакванията си към местните сили. В крайна сметка, падането на Сайгон нямаше никакво голямо последствие извън Индокитай… Далеч не е сигурно че ще бъде по-различно при падането на Кабул.
Превод от френски: Галя Дачкова
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
10
1
