Кметът Коцев: Има риск жена ми да се усъмни в здравия ми разум

18.06.2025 / 10:50 3

Кадър Фб

Кметът Благомир Коцев пусна любопитен пост в социалната мрежа.

"С риск жена ми съвсем да се усъмни в здравия ми разум, а децата един ден да се чудят защо татко им някога е обикалял кофите по тъмно, тази сутрин в 4:30 тръгнах на поредния оглед из града, за да видя лично състоянието на чистотата и причината за боклука около контейнерите, преди да минат камионите за смет.

Получаваме и анализираме десетки сигнали и снимки всеки ден за мръсотията в града, но вече година и половина не стигаме до работещо решение. Въпреки че огромна част от усилията на администрацията и моето лично време са насочени именно към това – градът да стане по-чист – усещането за безпомощност остава. Защо? Ето какво видях с очите си:

———

От първите 15 точки, които обиколих – от центъра до бившето лятно кино „Тракия“ – всички контейнери бяха празни. На три от тях обаче имаше разхвърлян дребен боклук – явно от оставена отвън торба, разпиляна или от гларус, или от човешка ръка. На други две точки имаше изхвърлени пластмасови кофи, плоско стъкло и дребна покъщнина – все предмети, които не трябва да са там. На една точка пък имаше стара дървена дограма, много кашони, матрак и битов боклук около тях.

Ясен признак, че когато един наруши и изхвърли нерегламентиран отпадък до контейнера, оттам нататък почти всеки започва да хвърля отвън. По принципа „колкото повече – толкова повече“.

———

Когато стигнах до Колхозния пазар и продължих към кв. „Иван Рилски“ и автогарата, положението рязко се влоши. На ул. „Поп Харитон“ посетих точка, за която получих сигнал вчера – там заварих жена, която рови в кофите, изхвърля и разкъсва торбите. Попитах я защо го прави и дали мога да я снимам. Стресна се, отговори ми, че си търси чанта, добави, че аз няма да реша проблема, и ме попита дали случайно не съм решил да ставам политик. След това избяга.

Очевидно беше там с цел да събира отпадъци, но правейки това, разкъсваше и разпиляваше боклука в широк периметър.

———

Продължих обиколката си из квартала и на един ъгъл срещнах човек с куче, седнал пред затворено магазинче. Срещу него – празни контейнери, но с образувано сметище около тях: предимно големи кашони, дивани и торби с дрехи и натрупани чували с битов боклук върху тях, които пречеха да се стигне до съдовете.

Попитах го дали знае причината.

„Хората“ – каза той.

„Сигурен ли сте?“ – попитах аз. – „Може би няма къде да хвърлят? Сигурно камионът на фирмата идва рядко и контейнерите са препълнени?“

„Не – даже твърде често идва камионът. Просто на хората от квартала им е по-лесно да хвърлят отвън, вместо да отворят контейнера.“

След малко се появи жена, която внимателно се протегна над натрупания боклук, отвори празния контейнер и си изхвърли отпадъка вътре.

„Благодаря ви!“ – извиках ѝ леко развълнуван. Тя ме погледна странно, а аз я заговорих:

„Моля, обяснете ми – има ли как да се реши този проблем? Защо се получава така във вашия квартал? Идва ли редовно камионът?“

„Да – каза тя. – Идва. Но преди имаше повече контейнери. Започнаха да слагат от новите, но по-малко на брой, и малко по малко намаляха точките. Преди имаше и там, и там, и на съседната улица. А сега живеят повече хора, а казаните са само на две-три места. Шегуваме се, че скоро ще трябва да ходим до автогарата, за да си изхвърлим боклука.“

Благодарих ѝ за ценната информация.

⸻

Това, разбира се, не е ново – нито за мен, нито за когото и да било във Варна. Проблемът е ясен – и той е голям и многопластов. Решение с един замах няма.

Да, фирмата има кусури. И то сериозни. Договорът, сключен от Портних с фирмата, която той си е избрал, също има кусури – които трябва да търпим до 2026 г., ако не искаме да плащаме солени неустойки. На същата тази фирма.

Да, и в културата на хората има проблем – мнозина не спазват и не се интересуват от правилата. И в общината има слабости – липсва капацитет за активен контрол, за санкции към нарушителите: било то граждани, било то фирмата.

Работим основно по сигнали – а не трябва да е така.

⸻

Утре имаме специална оперативка, на която ще изискам доклада и анализите, които съм възложил за изминалата година на сметопочистването в града. На тяхна база ще започнем да изготвяме спецификацията за следващата обществена поръчка – такава, която трябва да поправи всички слабости на сегашната.

Разчитам на този анализ, за да вземем правилните решения:

• колко и каква техника да заложим,

• какви видове контейнери,

• колко точки и бройки,

• колко често да се извършва извозване,

• колко персонал е нужен,

• райониране,

• брой фирми,

и т.н. – така че да гарантираме пред варненци, че допуснатите грешки няма да се повторят.

До тогава – битката с боклука във Варна продължава.

Понякога – с глоби.

Понякога – с търчане като линейки.