Министерството на финансите предвижда ръст на БВП от 3,3%
В средносрочната бюджетна прогноза, публикувана на сайта на Министерството на финансите /МФ/, се запазва целта за достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години.
Растежът на БВП ще достигне 3,3 на сто през 2020 г., движен от вътрешното търсене, и ще достигне 126 769 млн. лева, смятат в МФ. Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3 на сто в периода 2021-2022 г. и в края на 2022 година БВП ще достигне 143 355 млн. лв. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите, пише в средносрочната прогноза.
Изразени като процент от БВП, и при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г. се наблюдава тенденция на спад от 36,9 на сто до 35,0 на сто, а в номинален размер параметрите на тези показатели се увеличават, като от 46 826,5 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50 142,9 млн. лв. през 2022 г.
При отчетено положително салдо на сектор "Държавно управление" (на начислена основа) за 2018 г., през 2019 г. се очаква бюджетното салдо също да бъде положително в размер на 0,05 на сто от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит за 2020 г. в размер на 0,1 на сто от БВП и излишък съответно от 0,5 на сто и 0,1 на сто от БВП за 2021 г. и 2022 г., се посочва в средносрочната бюджетна програма.
Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряването на събираемостта на данъците.
В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица.
През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване на привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители и за насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система.
Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система. Ще продължи реализирането на мерки по оптимизиране на структурата на разходите за различните видове медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на базата на договаряните обеми и стойности. Изграждането на Национална здравна информационна система посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазването.
През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС нр. 3/04.01.2018 г., като освен за увеличение на средствата за персонал са предвидени и допълнителни средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет (транспорт и застраховки) и за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет.
Пенсионната политика в периода 2020-2022 г. предвижда от 1 януари на всяка календарна година да продължи увеличаването на възрастта за придобиване на право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец - за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Тежестта по чл. 70, ал. 1 от КСО за всяка една година осигурителен стаж, която ще се прилага при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии, се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1.2 пункта.
От 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., се увеличават с 6,7 процента. За 2021 и 2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1.2, като от 1 юли на съответната година пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната календарна година, се осъвременяват по т.нар. швейцарско правило.
За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. - за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 г. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3000 лв.
Очакванията на Министерството на финансите е да се запази тенденцията към намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 на сто към края на 2019 г. до 17,0 на сто - в края на 2022 г. Нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" се очаква да продължи да спада, движейки се между 25,1-26,1 млрд. лева.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
2
