На днешната дата в историята

15.10.2023 / 07:24 1

фото: pixabay.com 

Събития:

1014 г. – След смъртта на Самуил за цар на България е коронован синът му Гаврил Радомир.

1570 г. – Основан е град Пхенян – днешната столица на Северна Корея.

1581 г. – В Париж в кралския дворец е представено първото публично балетно представление.

1582 г. – Папа Григорий XIII въвежда Грегорианския календар, след като в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври от тази година е последван веднага от 15 октомври.

1880 г. – Завършва строителството на Кьолнската катедрала, продължило 632 години.

1894 г. – Френският офицер Алфред Драйфус е арестуван по обвинение в шпионаж и национално предателство.

1912 г. – Балканската война: С решение на сръбското правителство се създава сръбска администрация в окупираната Вардарска Македония.

1917 г. – Първата световна война: Край Париж е екзекутирана холандската шпионка Мата Хари.

1923 г. – Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов.

1940 г. – Състои се премиерата на американски игрален филм Великият диктатор.

1944 г. – Втората световна война: При спецакция на нацисткия разузнавач Ото Скорцени е отвлечен сина на държавния глава на Унгария адмирал Миклош Хорти, който по-късно е принуден да напусне поста си.

1961 г. – В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл.

1968 г. – С договор между Чехословакия и СССР е регламентирано постоянно присъствие на съветски войски на територията на Чехословакия.

1985 г. – Михаил Горбачов представя на пленум на ЦК на КПСС своите идеи за перестройка в икономиката.

1990 г. – Съветският ръководител Михаил Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир за своя принос към намаляването на напрежението от Студената война и отварянето на своята нация към света.

1996 г. – Двата най-големи синдиката – КНСБ и Подкрепа, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

1997 г. – Изстрелян е космическият апарат Касини-Хюйгенс към Сатурн по съвместна програма на НАСА и ЕКА.

2003 г. – Китай изстрелва в космоса първия си пилотиран космически апарат – Шънджоу 5.

Родени:

70 пр.н.е. – Вергилий, древноримски поет († 19 пр.н.е.)

1527 г. – Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас († 1545 г.)

1542 г. – Акбар Велики, император на Индия († 1605 г.)

1608 г. – Еванджелиста Торичели, италиански физик и математик († 1647 г.)

1805 г. – Хачатур Абовян, арменски писател († 1848 г.)

1814 г. – Михаил Лермонтов, руски писател († 1841 г.)

1829 г. – Асаф Хол, американски астроном († 1907 г.)

1834 г. – Петър Оджаков, български просветен деец († 1916 г.)

1844 г. – Фридрих Ницше, германски философ († 1900 г.)

1856 г. – Радой Козаров, български юрист, общественик и депутат († 1943 г.)

1858 г. – Гонбей Ямамото, Министър-председател на Япония († 1933 г.)

1878 г. – Пол Рейно, 114-ият премиер на Франция († 1966 г.)

1879 г. – Александър Илиев, български революционер († 1901 г.)

1881 г. – П. Г. Удхаус, английски писател († 1975 г.)

1893 г. – Карол II, крал на Румъния († 1953 г.)

1895 г. – Димитър Хаджилиев, български писател († 1960 г.)

1896 г. – Селестин Френе, френски педагог († 1966 г.)

1897 г. – Иля Илф, руски писател-сатирик († 1937 г.)

1900 г. – Христо Динев, български артист († 1977 г.)

1904 г. – Волфганг Вайраух, немски поет и белетрист († 1980 г.)

1905 г. – Анджело Скиавио, италиански футболист и треньор († 1990 г.)

1915 г. – Ицхак Шамир, израелски политик, седми министър-председател на Израел († 2012 г.)

1919 г. – Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол († 2011 г.)

1920 г. – Марио Пузо, американски писател († 1999 г.)

1921 г. – Борис Ненов, български художник

1923 г. – Итало Калвино, италиански писател († 1985 г.)

1924 г. – Лий Якока, американски бизнесмен († 2019 г.)

1926 г. – Мишел Фуко, френски философ († 1984 г.)

1929 г. – Милорад Павич, сръбски писател († 2009 г.)

1935 г. – Огнян Дойнов, български комунист († 2000 г.)

1944 г. – Сали Бериша, президент на Албания

1944 г. – Дейвид Тримбъл, северноирландски политик, Нобелов лауреат

1945 г. – Неофит, български духовник и архиерей

1949 г. – Михаел Кьолмайер, австрийски писател

1953 г. – Иван Чомаков, български политик

1954 г. – Скот Бакула, американски актьор

1955 г. – Добромир Тонев, български поет († 2001 г.)

1969 г. – Ванеса Марсил, американска актриса

1969 г. – Мариус Куркински, български актьор и режисьор

1969 г. – Доминик Уест, английски актьор

1971 г. – Нико Ковач, хърватски футболист

1971 г. – Стойчо Стоилов, български футболист

1975 г. – Павел Майков, руски актьор

1976 г. – Седрик Бардон, френски футболист

1976 г. – Стоил Рошкев, български писател

1977 г. – Давид Трезеге, френски футболист

1979 г. – Пол Робинсън, английски футболист, вратар

1981 г. – Елена Дементиева, руска тенисистка

1981 г. – Кийша Коул, американска певица

1988 г. – Месут Йозил, немски футболист от турски произход


 


За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
1
0
Пешо от Виница (преди 1 годинa)
Рейтинг: 98660 | Одобрение: 31420
На 15 октомври 1937 година в католическата болница /днес военна болница/ в Пловдив тихо угасва, на 57 годишна възраст, възторженият певец на Златна Добруджа, майсторът на късия разказ - Йордан Йовков. ВОЙНИКЪТ С ДУША НА ДЕТЕ Той е роден на 9 ноември 1880 г. в сливенското село Жеравна, но завинаги свърза живота си с добруджанския край, където го отвежда съдбата. Детските и юношеските години прекарва в живописното му родно село. Завършва гимназия в София. След дипломирането му семейството му се преселва в Добруджа. През 1900 г. той се установява в село Долен извор. През периода 1902-1904 г. завършва ШЗО в Княжево и получава първи офицерски чин - подпоручик от запаса . По време на обучението си публикува първото си стихотворение "Под тежкия кръст". В началото на 1904 г. записва право в Софийския университет, но прекъсва, поради смъртта на баща си и липсата на средства .От 1904 да 1912 г. работи, като нередовен учител из добруджанските села . Там се сблъсква с мизерията и болките на селянина, които запечатва в своите творби . Той извайва с много обич неговия сложен и противоречив свят. През 1910 г. публикува първия си разказ “Овчарова жалба”, в който разкрива таланта си на белетрист . През 1912 г. Йовков е мобилизиран в армията и участва в Балканската война. Заедно с брат си Коста заминава за Бургас , за да постъпи в състава на 41-ви пехотен полк. Назначен е за командир на 5-та рота и участва в кръвопролитните боеве с турците край Кайпа, Одрин и Чаталджа. През Междусъюзническата война, на 18 юни 1913г. е ранен в крака в боя при Дойран и неговите войници го носят на гръб повече от 4 км., за да го спасят от гръцки плен. На 28 юли 1913г. е повишен в чин поручик. За проявен героизъм е награден с орден за храброст. Обичта на неговите войници, обаче счита за по-голяма награда от ордена за храброст. През двете Балкански войни Йордан Йовков написа редица великолепни военни разкази, като „Земляци”, „Край Места” и „Те победиха”, в които пресъздава с голямо проникновение войнишкия бит, героизма и саможертва- та на българския войник. След Букурещкия мирен договор 1913 г. Йовков е демобилизиран и се установява в София, където работи, като редактор във военното списание "Народ и армия". В първия брой на списанието публикува очерк за Балканската война "Утрото на паметния ден". През есента на 1915 г. отново е мобилизиран и участва в Първата световна война 1915-1918 г., като командир на рота. Изпратен е в гр. Ксанти. Тук Йовков се среща с генерал майор Иван Колев, който по това време е командир на 10-та пехотна Беломорска дивизия. На 11 май 1916 г. генералът е назначен за командир на Първа конна дивизия и заминава за Добруджанския фронт, където през есента на същата година ще победи в тежки боеве румънските и руските войски и ще покрие името си с легендарна слава. В хода на войната Йовков е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“ и като военен кореспондент има възможност да посещава отделните фронтове, на които воюват българските войски. Повишен е в капитански чин на 1 януари 1918 г. След войната капитан Йовков е демобилизиран. Ньойският мирен договор от 1919 г. донесъл на България Втората й национална катастрофа. Той го заварва в Добрич и предизвиква в него истинска буря от душевни терзания. Добруджа е окупирана от румънски войски, които извършват ред безчинства над местното население. Йовков успява да мине нелегално границата и се установява във Варна, където започва работа, като учител. С помощта на влиятелни приятели в столицата е назначен за аташе по печата в българската легация в Букурещ. Неудовлетворен от отношението към него, напуска дипломатическото поприще и се отдава на литературата. През последните десет години от живота си твори активно. Непрекъснатото напрежение изтощава организма му и се отразява на здравето му . Заболява тежко от рак на стомаха и през есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното състояние е опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив, където един ден по-късно умира, в ръцете на своите близки . Устроени му са две траурни церемонии-едната в Пловдив, а другата в София, на които идват много хора, за да си вземат сбогом с този велик разказвач. Сборниците му с разкази “Вечери в Антимовския хан”, “Старопланински легенди” и “Песента на колелетата” му донасят заслужено признание на майстор на късата художествена проза. Опитва с успех перото и в драматургията. Чудесните му пиеси “Боряна”, “Албена”и “Милионерът”, внасят допълнителни щрихи към неговото богато творчество и са оценени по достойнство от художествената критика. Анализиращ с художествени похвати, проблемите за греха и изкуплението, за любовта и омразата, изследващ задълбочено и вярно процесите в българското село в началото на миналия век, както и героични персонажи от историята ни, той достига до такива върхове в своето творчество, като разказите “Другоселец”, “Индже”, “Шибил”, “По жицата”, “Последна радост”, “Чифликът край границата”, “Белия ескадрон”, които са нравствени послания за повече доброта в отношенията между хората. Той издава два тома с военни разкази, които му отреждат водещо място всред майсторите на военната тема в българската литература. Преди да почине в Виена, в санаториума на професор Ортиер болницата генерал Иван Колев прочита разказа му „Мустафа Ачи“. Развълнуван той проронва сълза и промълвява: «Така беше!» Военните му творби са далеч от “ураджийската”, патриотарска литература, която излиза у нас по време на войните за национално обединение. Той не питае омраза и злоба към врага, не се поддава на военната истерия, а се проявява като един чудесен разказвач и хуманист, извисил се със своите общочовешки послания до такива майстори на антивоенната тема като Анри Барбюс, Ромен Ролан, Ерих Мария Ремарк и Ърнест Хемингуей.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама