На днешната дата в историята
снимка: pixabay.com
962 г. – Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
1033 г. – Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.
1536 г. – Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
1568 г. – Открити са Соломоновите острови.
1701 г. – Петър I издава указ за основаване на Балтийски флот.
1709 г. – Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк – първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
1811 г. – Руски заселници основават американския град Форт Рос.
1846 г. – Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
1848 г. – Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.
1863 г. – Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.
1896 г. – Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
1932 г. – Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.
1940 г. – Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.
1940 г. – Състои се дебютът на сцена на американския поп певец Франк Синатра.
1943 г. – Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.
1945 г. – В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
1946 г. – Унгария е обявена за република.
1951 г. – 27-ото Народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 1950-те години.
1971 г. – В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.
1982 г. – Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание – загиват между 10 и 25 хил. души (според Амнести Интернешънъл).
1990 г. – В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.
2004 г. – Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже – позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.
Родени на 2 февруари
1495 г. – Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)
1522 г. – Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)
1616 г. – Себастиан Бурдон, френски художник († 1671 г.)
1649 г. – Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)
1650 г. – Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)
1669 г. – Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)
1700 г. – Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)
1754 г. – Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)
1762 г. – Джироламо Крешентини, италиански певец, кастрат († 1846 г.)
1767 г. – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)
1822 г. – Огюст Дозон, френски дипломат († 1890 г.)
1827 г. – Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)
1852 г. – Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)
1855 г. – Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)
1864 г. – Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)
1879 г. – Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)
1879 г. – Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)
1882 г. – Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)
1882 г. – Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)
1889 г. – Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)
1890 г. – Тале Андонов, български революционер († ? г.)
1894 г. – Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)
1896 г. – Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)
1899 г. – Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)
1904 г. – Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)
1904 г. – Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)
1905 г. – Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)
1911 г. – Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)
1917 г. – Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)
1919 г. – Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)
1920 г. – Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)
1922 г. – Ефтим Змията, български борец
1922 г. – Стоянка Мутафова, българска актриса († 2019 г.)
1926 г. – Валери Жискар д'Естен, президент на Франция
1926 г. – Григор Стоичков, български политик († 2016 г.)
1927 г. – Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)
1933 г. – Брана Црънчевич, сръбски писател († 2011 г.)
1940 г. – Томас Диш, американски писател († 2008 г.)
1947 г. – Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)
1949 г. – Брент Спайнър, американски актьор
1953 г. – Константин Сиденко, руски офицер
1955 г. – Лешек Енгелкинг, полски писател, критик и преводач
1956 г. – Аднан Октар, турски интелектуалец
1966 г. – Андрей Чесноков, руски тенисист
1969 г. – Валери Карпин, руски футболист
1969 г. – Гошо Гинчев, български футболист
1969 г. – Игор Шалимов, руски футболист
1971 г. – Арли Ховер, испанска актриса
1971 г. – Петко Петков, български футболист
1972 г. – Дана Интернешънъл, израелска поп певица
1972 г. – Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария
1977 г. – Шакира, колумбийска певица
1978 г. – Бари Фъргюсън, шотландски футболист
1978 г. – Джоел Брюйер, басист и член на групата „Thousand Foot Krutch“
1981 г. – Ду Бала, бразилски футболист
1982 г. – Йон Ким, корейска състезателка по голф
1987 г. – Жерар Пике, испански футболист
1990 г. – Боян Табаков, български футболист
1993 г. – Николета Караколева, българска футболистка
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
0
