На тази дата България и СССР нахлуват и окупират Чехословакия, за да смажат Пражката пролет
Кадър ЦРУ
България участва в потушаването на Пражката пролет като страна–членка на Организацията на Варшавския договор през 1968 г.
Страната ни е сред най-върлите привърженици на силовото смазване на демократичния полъх в най-развитата страна от соцлагера.
Във военната операция участват следните части от Сухопътните войски.
12-и и 22-ри мотострелкови полк – числеността на военнослужещите в тях при навлизането в Чехословакия е 2164 души, а при изтеглянето – 2177 танков батальон с 26 машини Т-34.
Политически причини за участието на България
Началото на 60-те години е време на концентрация на партийната и държавната власт в ръцете на Тодор Живков. Във външнополитически аспект Живков възприема курс на пълно обвързване на България с политиката на СССР. Причина за това е икономическата обвързаност на НРБ от съветската помощ и кредит и неблагоприятното геополитическо обкръжение на страната-НРБ граничи на юг с две страни-членки на НАТО, македонският въпрос трови българо-югославските отношения, Румъния на север се стреми да води сравнително автономна политика спрямо СССР. Член на социалистическия блок, Чехословакия е страна с демократични традиции, с будна интелигенция и внушаващо респект стопанство. След СССР Чехословакия е втория по обем български кредитор в средата на 60-те години.
В началото на януари 1968 г. е проведен пленум на Чехословашката комунистическа партия. Отстранен е Новотни, първи секретар на ЦК на ЧКП става словакът Александър Дубчек. Месец по-късно се провежда среща на Тодор Живков с Дубчек, на която от българска страна е засвидетелствана пълна подкрепа за новото ръководство на ЧКП.
Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков относно промените в чехословашкото общество са от 6 – 7 март 1968 г. Тогава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Живков провежда разговор с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които изразява тревога от положението в Чехословакия. Българският лидер предлага най-радикалния подход спрямо случващото се, а именно военна намеса. Чехословашката тематика присъства и на срещата от 23 – 24.март в Дрезден. Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изказването на Станко Тодоров е сравнително сдържано. Към края на март обаче докладите на българския посланик в Прага започват да акцентират на „пълзящата контрареволюция“ в чехословашкото общество.
На проведената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава отрицателното отношение на българското партийно и държавно ръководство към Пражката пролет. Тодор Живков прави изявления в смисъл, че Дубчек няма нито опита, нито интелекта да поведе ЧКП.
Още през май същата година Главното политическо управление на БНА започва пропагандна кампания по разясняване в армията на събитията в ЧССР. Непосредствената военна подготовка започва в началото на юли, като до края на същия месец тя се извършва в България под контрола на съветски офицери. След това определените два полка са прехвърлени на съветска територия, където минават под съветско командване. Военната и идеологическата подготовка привършва на 20 август, когато с постановление 39 на МС на НРБ е решено страната да участва в интервенцията в Чехословакия.
От началото на юли започва военна подготовка на български военни части. По заповед на Министерството на народната отбрана 2 полка заминават за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване – дванадесети мотострелкови полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори мотострелкови полк под командването на полковник Иван Чавдаров. Личният състав на двадесет и втори мотострелкови полк се състои от 962 офицери и войници. От края на юли се извършват последните военни подготовки под наблюдението на съветски офицери. Двадесет и втори мотострелкови полк, разквартируван в Харманли, заминава за Ивано-Франковск (УССР). Там престоява до обявяването на тревогата. Дванадесети мотострелкови полк, разквартируван в Елхово, е прекаран с кораби до село Жнатино в УССР, близо до границата с Чехословакия. Личният състав на полка включва 1206 офицери и войника.
Със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност плановете за нападението са известни само на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси.
Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 4:05 сутринта при село Матовце. Българските части срещат съпротива при Кошице. Там няколко войници са леко ранени, на 50 от военните коли са изпочупени прозорци, на 10 вратите, а на 5 антените, има също и запалени газови резервоари. Там колоната се забавя до 4 – 5 км. в час, за да премине. Следващото място, на което среща съпротива е в Рожнява. Там е открит огън по колоната без жертви. В 10 часа на 22 август полка достига Банска Бистрица и завзема казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, превзема летището близо до Зволен. При изпълнението на тези задачи пострадват 21 военнослужещи, сред които с изкъртени зъби, счупена ябълчна кост, счупен нос, а останалите леко ранени. Първата фаза на инвазията приключва на 25 август с превземането на военния гарнизон в Брезно от българските части.
На 20 август в 6 часа сутринта 22 мотострелкови полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на СССР получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва заедно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 етапа. Не се натъква на съпротива, тъй като летищата вече са овладени от съветските войски. Българската част подготвя летището за военна защита, а полкът се разполага в полетата около летището. Сред останалите задачи е да бъдат открити всички български граждани, които временно пребивават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-тия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.
Военните части са посрещнати с викове „Вървете си у дома“, „Това не е вашата страна“ и са замеряни с камъни и бутилки с газ. Сред българските жертви е старшина Николай Цеков Николов, който обаче е убит при престъпление, а не при военни действия. Старшината решава да дезертира и през нощта се сблъсква с 3 мъже, които се опитват да му отнемат оръжието и го застрелват.
На 13 септември чехословашкият министър подава устна нота, с която изисква българското военно присъствие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 г., след като 6 дни по-рано е сключен двустранен договор между Чехословакия и СССР. 22 мотострелкови полк се изтегля с влак до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
0
