Деца ще подаряват обяд на хора, изпаднали в беда. Когато попитах по колко парички отделят учениците, за да прибавят в касичката „Висящ обяд“, авторът на идеята ми сподели, че някои са вадили и по 3-4 лева от джоба си. За един ученик тази сума си е сума. Това са парите, с които могат да отидат на кафе, да се позабавляват, да си купят закуска или да събират за нещо, което искат да притежават. 

Единственият мотив, който пълни касичката на „Висящ обяд“, е този, че тези деца не могат да си представят как така някой днес ще остане гладен. Това е мотивацията и на много други граждански инициативи, възникнали спонтанно. 

Хубави са такива инициативи, будят усмивка, припомнят ти какво означава цивилизовано и човешко отношение. Жалко е обаче, че днес онези, които имат нужда от помощ, стават все повече и повече, а децата без време научават що е глад – от първа ръка или косвено.  Мизерията все пак ни донесе и нещо, което май бяхме забравили.

 

Юлия Георгиева