Православието: Богомилството е ерес
снимка: https://bulgarianhistory.org/istoriata-na-bogomilstvoto/
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света публикуваме периодично текстовете на духовни лица.
--------------
Ето какво пише отец Стоян Махлелиев за Богомилството
Богомил (поп Богомил) е български свещеник от X век, който създал богомилството в България. Създава своето учение в Македония българска, т.е. в Пловдивска Тракия.
Богомили – последователи на павликяните на Балканите през X-XII век. Възгледите на богомилите са близки до павликянството и манихейството.
Богомилство – еретично социално-религиозно учение, възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в Сърбия, Босна, цялата Византийска империя, Италия, Южна Франция и други страни в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катарии албигойци.
Основоположник и пръв проповедник е поп Богомил, а последователите му се наричали богомили. Богомилите били строги аскети и осъждали богатството, поклонението на Кръста, светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата. От тайнствата богомилите признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце.
Според учението им Сатанаил бил първороден син на Бог Отец. Той възстанал против Него заедно с подчинените му духове. Изгонен от небето, Сатанаил сътворил ново небе и земя, както и тялото на първия човек Адам. Но тъй като сам не можел да оживи човека, обърнал се към Бог с молба да Му изпрати божествено дихание и да му обещае господство над духовната природа на човека. Бог изпълнил молбата на Сина и оживил човека, но Сатанаил пожелал да подчини на себе си и душата на човека, като го прелъстил чрез змията Ева. Потомците на Сатанаил взели превес на потомството на Адам и Сатанаил успял да подчини човешкия род. Хората забравили за своето предназначение и считали самия Сатанаил за върховен Бог.
За да освободи човека от властта на Сатанаил, Отец произвел от Себе си втори син – Бог Слово Иисус Христос. Богомилите разбирали въплъщението, живота и смъртта на Христос: след като Христос заключил Сатанаил в окови, Той го лишил от божествено достойнство (което се заключавало в окончанието “ил”), и той започнал да се нарича Сатана. За да завърши делото на Христос, Бог Отец произвел от себе си втора сила – Светия Дух, Който въздейства на човешките души. Според богомилите, всичко щяло да бъде възвърнато в първоначалното състояние, и това ще бъде последен акт на световната история. Св. цар Петър (927-969) започнал пръв борба с учението на богомилите.
На 11 февруари 1211 г. цар Борил (1207-1218) свикал специален събор, който да разгледа учението на богомилите и да го осъди. Това е първият православен събор, свикан и ръководен от български владетел. В него участвали целият клир, всички боляри и множество вярващ народ, както и богомили от цяла България. След продължителен спор с тях, учението им било отхвърлено като еретическо. Богомилите, които се разкаяли, били опростени, а останалите били наказани от царя и прогонени.
След събора по нареждане на царя бил преведен гръцкият Синодик от 843 година. Към изложенията на ересите и анатемите, произнасяни в Неделята на Православието, били добавено изложение и проклятие и на богомилството. Този Синодик е един от най-старите запазени старобългарски писмени трудове от XIII в. и е известен под името „Синодик на цар Борил” .По-късно Бориловият синодик бил допълнен от св. патриарх Евтимий.
Често се изтъква факта, че България е огнище на богомилството, което се е разпространило през Западните Балкани в цяла Южна Европа до Италия и Франция и е дало тласък на мощни мистични течения на катари, албигойци, повлияло е на Тамплиерския орден, масонството, чак до днешни парамасонски организации. Внушава ни се, че едва ли не трябва да се гордеем с този наш принос в „европейската култура”, който бил „мост между европейския Изток и Запад”
По това време българската църква се намира в уния с папата. Тук е другата важна заслуга на Събора – той практически игнорира унията, като демонстрира правослвания си характер, като почти случайно пропуска да спомене официалния църковен глава епископ Василий, получил своя сан от папата.
Съборът от 11 февруари 1211 е бележита дата в духовната, обществената и политическата история на българите. Той е български исторически принос в световното християнство. Борбата срещу ересите достига един от своите върхове на събора, но не започва с него. Писаното в края на X в. „Слово против богомилите” на Презвитер Козма векове наред се преписва във всички краища на православния свят като бисер на богословската мисъл в защитата на чистата вяра.
Съборът на Цар Борил е проява, която в съвременен прочит можем смело да наречем консерватизъм. От една страна той е реакция срешу унията и започва връщането към православната благодат.
Автор отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на:
https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
4
