Професор: Социализмът беше съкрушителен, а те сега ми говорят, че доматите били по-червени
Редактор: Юлия Георгиева, кадър бТВ
За разлика от немската младеж, която само двайсетина години след хитлерова Германия оказва морален натиск и любопитство защо са се случили определени неща, в бившите постсоциалистически страни това нещо като явление не съществува. На младежите сякаш им е досадна тази тема, а същевременно в социалните мрежи се възражда някаква странна носталгия по това ужасно време. У нас за концлагери не се говори.
Това коментира пред бТВ проф. Александър Кьосев.
Има книги, филми, изложби, изследвания, архивите са отворени. Т.е. информационни източници има, но интерес няма. Сякаш хората не знаят. А защо не знаят - защото не се интересуват, обясни той.
То за да преживееш социализма, трябва да си минал през него в негативен план. Имах чичо, който е бил концлагерист. Но аз разбрах за това много късно, защото вкъщи за това се мълчеше. Той никога не говореше за това, а когато го разпитвах, много малко споделяше. Всъщност той беше доста жизнерадостен човек и имаше страшно много хобита като пенсионер, много пътуваше. Но той е от изключенията, защото повечето хора са били съкрушени и то не толкова от физическите изпитания, колкото от безнадеждността, особено в лагерите на смъртта. У нас не е било чак така, както в лагерите на смъртта, където са унищожени милиони хора. Сега, социалистическите лагери не са били на принципа на индустриалното унищожаване, както нацистките, но така или иначе страшно много хора са били смачкани и вкарани в това състояние на безнадеждност. Единици са тези, които са успели да оцелеят. А след края на войната, когато хората са били освободени от лагерите, започват да се самоубиват, имало е вълна от самоубийства на бивши концлагеристи, обяснява той.
Имало е едно странно усещане у тези хора за вина - чувствали са се виновни, че са оцелели, а другарите им са умрели, коментира той.
Социализмът е нещо сложно. Той е различен в зависимост къде си - ако си в София, на село, в казармата. Общото е чудовищното усещане за несвобода. аз като студент кандидатствах да отида на екскурзия в Чехия и ГДР. Получих отказ. Прибрах се вкъщи и си помислих, че тук ще умра от клаустрофобия. Че никога няма да ме пуснат да пресека границата. Само си представете това усещане, че не можеш никъде да мръднеш. А сега ми обясняват как имало почивни станции, как хляба бил по-евтин, а доматите по-червени, спомня си той.
Когато хората се отнасят с тотална носталгия по това време, си давам сметка, че те нямат никаква нужда от свобода и тя им е един излишен дар. Те искат някой да ги дундурка, да им даде една панелка, седмица в почивна станция и това е. Т..е съществува социален инфантилизъм, който е разпространен, който търси бащина десница, майчина ласка и никаква свобода не им е нужна, коментира той.
Сбодобата все пак изисква усилия, обобщи той.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
0
