Путин обяви "краят на долара" пред БРИКС, но Китай не е готов да плати цената за "юанизацията"

Кадър Ютуб

Руският президент Владимир Путин се включи в срещата на БРИКС в Южна Африка с предварително записано видеообръщение, в което обяви, че дедоларизацията на световната икономика е "необратим процес", предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

По думите му до това се стига, тъй като държавните и частните дългове растат, а нестабилността на финансовите, енергийните и другите пазари се засилва.

Според руския президент страните от групата на БРИКС трябва да си сътрудничат на равнопоставени начала, за да постигнат целите си. Той изтъкна, че "групата е напът да отговори на аспирациите на мнозинството от жителите на света".

"Ние си сътрудничим въз основа на принципите на равнопоставеността, партньорската подкрепа, зачитането на интересите на другия и това е същността на ориентирания към бъдещето стратегически курс на нашето сдружение, курс, който отговаря на стремежите на основната част от световната общност, така нареченото глобално мнозинство", каза Путин.

По думите му Русия остава сигурен доставчик на храни за Африка, но наложените на страната санкции пречат тези доставки да се осъществяват гладко и да се извършват нужните за целта банкови разплащания.

Той за пореден път заяви, че Русия е готова да изпраща зърно безплатно в Африка и посочи, че страната е напът да финализира разговорите за такива доставки.

Групата БРИКС, в която влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, представлява около 40 на сто от жителите на света. На срещата се очаква да бъде обсъдено приемането на нови членове, но във видеообръщението си Путин не засегна тази тема.

Изказванията за "дедоларизация" и "рухването на долара" не са нещо ново.

Напрактика, тези слухове или по-скоро пожелания започват от 1944 г. със създаването на Бретън-Уудската система, когато щатския долар е приет за световна резервна валута.

Хърбърт Поениш, старши научен сътрудник в университета Zhejiang в Китай и бивш старши икономист в Банката за международни разплащания, коментира темата в omfif.org:

Русия, Бразилия и Китай вече използват собствените си валути за двустранни търговски плащания. Такава платежна система обаче се сблъсква с проблеми, щом възникнат дисбаланси. 

Коментарите на руския министър на външните работи Сергей Лавров, че страната седи на милиарди индийски рупии, които не може да използва, са пример за това. 

Страните от БРИКС трябва да намерят решение на вечния проблем: как да преминат от двустранен към многостранен клиринг и към обща валута.

Създаването на обща валута не е нова идея.

Но ако такава валута някога бъде постигната, тя едва ли ще замени долара – тя ще съществува в допълнение към установената глобална парична система, базирана на долари. 

Това ще бъде регионална инициатива, по-скоро като еврото. 

В случая с Европа процесът от двустранни разплащания до обща валута отне близо 50 години.

Основните институционални постижения бяха създаването през 1950 г. на Европейския платежен съюз, предоставянето на средства от Министерството на финансите на САЩ за покриване на недостига на ликвидност, тъй като всички гаранции бяха в злато или долари, създаването на клиринговата система на европейската валута и въвеждането на евро – първо като клирингова валута, а по-късно за широка обществена употреба.

Дори на този късен етап привържениците на еврото бяха обвинени в надскачане на политическото споразумение от държавите-членки. Банката за международни разплащания действа като клирингов агент за EPU, както и за ECU.

Всички страни членки на БРИКС имат Китай като основен търговски партньор и малко търгуват помежду си. 

Обвързването към юана и изравняването на техните двустранни обменни курсове ще бъде първата голяма стъпка.

В същото време ще трябва да се създаде механизъм за предоставяне на кредити в юани на страни, които имат търговски дефицити, като Индия и Южна Африка. Трябва да се създаде организация, подобна на EPU, и агент за управление като BIS.

Китай ще трябва да поеме тежестта, за да поддържа подобна система за разплащания. 

Това означава създаване на механизма и институциите, осигуряване на достатъчно средства за поддържане на дефицит на ликвидност и предоставяне на резервно улеснение за депозиране на излишните средства. 

Освен това ще трябва да се премахнат пречките пред взаимозаменяемостта на юана, тъй като излишъкът от други валути трябва свободно да се конвертира в юани и да се използва от други държави, елиминирайки проблема, подчертан от Лавров.

Всичко това би насърчило интернационализацията на юана и би увеличило натиска върху Китай да либерализира финансовата си сметка. 

И двете имат големи последици за вътрешната парична политика на страната.

Китай вече се примирява с последствията от използването на споразуменията си за валутен суап, за да подкрепи страните в затруднения с плащанията. 

Засега Китай е далеч от добродушното пренебрежение, което САЩ възприеха, за да помогнат на европейците да създадат своя собствена многостранна клирингова система и валута.

В допълнение либерализацията на финансовата система на Китай, която е задължителна, при евентуален стремеж за "юанизация" на страните от БРИКС е свързана и с либерализация на политиката, приемане на различията, дори свобода на словото и свободно движение на хора, често противоречивата политика на партньорите като боя с пръчки на границата с Индия и съответно демократизация.

Та цената, която Китай трябва да плати за "дедоларизацията" не е просто финансова, а засяга основите на самото държавно устройство.

А готова ли е властта в Пекин за демократизация в момента?