Родопчани разгадали една от най-големите тайни на всички времена!

10.08.2019 / 17:09 3

Родопчани с корен от Широка лъка са участвали в разкопките на Троя. Вълвуващата история на българите, станали част от едно от най-големите археологически разкрития на всички времена, беше разказана от наследници на рода Паламарови /Паламарчови/ на среща по покана на кмета на Широка лъка в родопското село, пише marica.bg.

Най-богат архив пази д-р Никола Николов. Той е роден във Варна, но от 10 години живее в Германия. Превратната съдба на рода е пример за опазена българщина въпреки гонения и преходите от континент на континент в най-трудни времена на 19. век.

Под ръководството на Тодор Паламарчов е построена църквата „Св. Успение Богородично“ в Широка лъка. Духовната обител, която след броени дни има храмов празник, е построена за 38 дни от местните през пролетта на 1834 г. след специалното разрешение на Махмуд Първи.

Широколъчани и до днес почитат храма като чудотворен, а Света Богородица се смята за пазителка на селото. Предание разказва как на мястото на училището в сегашния двор на храма се появила в сияние Богородица и спасила от смърт мъжете по време на османското иго.

Основател на рода Паламарчови е Тодор Арапа, един от първите заселили се в Широка лъка. Според наследници от фамилията му той пристига тук около 1670 г. от съседното село Солища.

Корените на рода се търсят още по назад във времето в днешния карловски квартал Сушица, който тогава се наричал Араплъ. От там идва и името на Тодор Арапа, който избягал в Родопите, за да не бъде потурчен.

Заселва се в махала „Кукището“ и си прави воденица срещу сегашното Музикалното училище. Воденицата му работела чак до 1965 г. Заради огромните си ръце и длани получил и прозвището Паламара.

В къщата на Арапа се помещавало първото килийно училище в селото. А в строежа на църквата участвал целият род Паламарови заедно с жените. Камъните за градежа се подавали от ръка на ръка на разстояние от 500 метра.

Тодор Арапа имал 7 деца - 6 момчета и едно момиче. Някои от техни потомци останали в Широка лъка, други се преселват в гръцкото село Папраданово, а трети - в Чепеларе. Има и такива, поели на гурбет в чужбина.

Около 1860 г., след Кримската война, група дюлгери от Широка лъка, по предложение на валията, решават да търсят по-добро препитание и се преселват в Мала Азия. Заживяват в района на Бига, вилает Чанаккале, на брега на Мраморно море в Северозападен Анадол. С роднините си тогава заминава Пею Паламаров, внук на Тодор Арапа.

В близост до селото, запленен от преданието за Троянската война, немският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки на хълма Хисарлък, за да търси останките на легендарния град.

Троада е историческото име на областта, известна заради плодородната си почва като маслинената долина. Тази област е едно от първите места с развито земеделие.

Шлиман провежда разкопките с прекъсвания между 1871 до 1890 г., като ги финансира сам. В своята книга „Откриването на Троя“ самият той пише, че в разкопките участвали българи - строители от село Чалтик. Очевидно е, че става дума за Паламарови, посочват наследниците в събраните от целия род спомени.

Способните зидари обаче предизвикали завист сред турците.

Беят им покровител починал по времето на Освобождението през 1878 г. и срещу българите започнал тормоз и „големи зулуми“. Тогава много турци масово започнали да се изселват от България и да търсят замяна на имоти, а малоазийските българи заради безчинства и убийства се завръщат у нас. Сред тях бил и Пею Паламаров.

„За Родопите не помислили, тъй като не знаели какво е положението с турците там. От Цариград се качват на параход до Варна и тръгват да търсят място за заселване, като накрая се спират на село Ак яр, по-късно преименувано дословно Бял бряг, Шуменско. Заменили имотите си в Мала Азия с тукашни на изселващи се турци. Втора вълна от Паламарови се преселва от Мала Азия в Лудогорието през 1882 г.

Със себе си донесли иконата на Свети Георги, евангелието и църковната утвар, скътани в дървен сандък. Съхранявал ги бившия клисар от Върбово, който неотлъчно бил с тях“, разказва д-р Николов.

След Съединението през 1885 г. те започват да идват на посещения в Широка лъка и много родопчани, най-вече от селата Стойките и Върбово се преселват при тях в Лудогорието, сочат спомените събрани от д-р Николов.

„За Мала Азия е отишъл каймакът на Широка лъка, най-добрите зидари и дюлгери. Повикани са да строят, защото са били прочути майстори.

Заел съм се да издирвам историята на родовете на селото ни и все по-впечатляващи открития стават. С Екзарх Стефан, с всички други родове, от които има хора с ключово място в развитието на страната ни, Широка лъка е пример за българщина, която трябва да се помни, тачи и съхрани“, казва кметът на Широка лъка Васил Седянков.

Поп Ташо водил изселниците като Мойсей
12 семейства натоварили покъщнина и инструменти на конете и потеглили на дълъг път към Мала Азия в гладните години след Кримската война. С тях тръгнал и свещеникът на съседното село на Широка лъка - Върбово поп Ташо, който наричали „апостол“.

„Където стадото, там и пастирът“, казал свещеникът. Той взел от църквата икона на Свети Георги, евангелие и черковна утвар.

Първо презимували в Беломорието, но турците там се отнасяли с тях недружелюбно и нямало вода. Затова се запътили за Мала Азия и положили основата на село Чалтик.

В района имало села с около 400 български семейства. Мъжете от Паламаровия род си построили здрави каменни къщи и постепенно се прочули като известни зидари, на фона на схлупените турски къщички тогава в Мала Азия. Построили и хубава бяла църква, в която се събирали много българи от целия регион.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html


Коментари
Коментирай чрез Facebook
5
1
ДИВАКА (преди 4 месеца)
Рейтинг: 24331 | Одобрение: 4036
ЛУДОГОРКА..МОЖЕ И ДА СИ ПРАВА..НЕ СЪМ ЖИВЯЛ ПО ОНОВА ВРЕМЕ И НЕ СЪМ ОЧЕВИДЕЦ..НО ПОНЕ ЖИВЕЯ ВСЕ ОЩЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ..ТИ ВИЖДАШ ЛИ ,ЧЕ НИ Е СРАМ ДА СЕ НАРЕЧЕМ БЪЛГАРИ..АКО ПАПАТА Е ПО НАСТОЯТЕЛЕН,ЩЕ СТАНЕМ КАТОЛИЦИ,ЩЕ ДОБАВЯМЕ КЪМ ИМЕНАТА СИ ДРУГИ ОКОНЧАНИЯ ,НЕ -ОВ ИЛИ ИН..ДОРИ ТОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ И ОФИЦИАЛНО..С ГЛАСУВАНЕ НА "НАРОДНИТЕ" ИЗБРАНИЦИ..А ПОКОЛЕНИЕТО РОДЕНО НАВЪН ,ВЕЧЕ НЕ ГИ БРОИ..ЖАЛКО ЗА РОДИНАТА..А БЯХМЕ...ИзплезванеИзплезванеУхилен
8
1
Лудогорка (преди 4 месеца)
Рейтинг: 1343 | Одобрение: 488
НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГРЯХ НА ОСМАНСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ Е ,ЧЕ ОТ ЕДИН НАРОД СА НАПРАВИЛИ ДВА НАРОДА. НЕ СЛУЧАЙНО ВЕЛИКИЯТ ВЕЗИР НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ МИДХАД ПАША КАЗВА :Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно. А между тях има и една част, които не говорят друг език освен български. И ТЪКМО КОГАТО ТЕЗИ ПОТУРЧЕНИ БЪЛГАРИ БЯХА ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ЗАВРЪЩАТ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ СИ КОРЕНИ, ПРЕДСТАВЯХА СЕ С БЪЛГАРСКИ ИМЕНА... НАПРАВИХА СМЯНА НА ИМЕНАТА. И НИКОЙ ОТ НАШИТЕ ИСТОРИЦИ НЕ ОТРОНИ ДУМА. НИКОЙ НЕ КАЗА, ЧЕ ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ Е ПРИЕЛА ИСЛЯМА В 922 Г. ЧЕ ТЕ СА ИМАЛИ СЪЩИТЕ ТЕЗИ ИМЕНА. И СЕГА ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ СЕ СМЯТАТ ЗА БЪЛГАРИ. ТОЗИ МОМЕНТ, В КОЙТО ОТНОВО ЩЯХМЕ ДА СМЕ ЕДИН НАРОД  БЕ БЕЗВЪВВРАТНО ПРОПУСНАТ. НЕЩО ПОВЕЧЕ. СЕГА ВЕЧЕ, ТЕЗИ НАШИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ НИКОГА НЯМА ДА ПРИЕМАТ, ЧЕ СА БЪЛГАРИ. А И С КАКВО МОЖЕМ ДА ГИ ПРИВЛЕЧЕМ?!?! С РАЗРУХАТА, С НАПУСКАНЕТО НА МЛАДИТЕ, С МУТРИТЕ, С БЕЗКУЛТУРИЕТО.......НЕ УМЕЕМ ДА СМЕ "СНОП ОТ ПРЪЧКИ". ДОРИ СИНОВЕТЕ НА КУБРАТ НЕ СА ГО ПОСЛУШАЛИ. НИЕ УМЕЕМ ДА СЕ ДЕЛИМ - ПОСЛЕДНИТЕ 30 ГОДИНИ НА КОМУНИСТИ И АНТИКОМУНИСТИ , НА ДЕМОКРАТИ, НА РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ... И МАЙ ВСИЧКИ СМЕ БЪЛГАРОФОБИ.
19
19
n eXu s (преди 4 месеца)
Рейтинг: 188360 | Одобрение: 34110

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2019 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама