Шефка в Община Варна нахока журналистка от БНТ, че пише във Фейсбук групи за неразбориите в градския транспорт
Редактор: Веселин Златков
e-mail: veselin_zlatkov_petel.bg@abv.bg
снимки: "Петел"/архив, Фейсбук/Svetlana Gancheva
Шефката на „Интегриран градски транспорт“ във Варна Биляна Якова заплаши журналистката от БНТ Светлана Ганчева със съд заради нейна публикация в социалната мрежа Фейсбук, която е посветена на многото проблеми автобусните превози в града.
Нещо повече, представителката на администрацията на кмета Иван Портних си позволява да дава съвети на Ганчева как да си върши работата, което е крайно неуместно, при положение, че журналистката с дългогодишен стаж е безспорен авторитет сред колегите си и зрителите на националната телевизия.
Основното обвинение на Якова не е, че в изброените факти за неуредиците в изпълнението на проекта „Интегриран градски транспорт“ има нещо невярно. Тя подразнена от това, че публикацията е споделена в групата „Варна може да защити Морската си градина /Обновена/“, която според нея „която симпатизира на една политическа партия“. Според Якова журналистите нямат право на политически пристрастия, ако работят в „държавна медия“. С остър тон общинарката атакува телевизионната журналистка и на лично ниво, като я обижда, че не е технически грамотна и затова не може да се справи с автоматизираната билетна система във варненския транспорт, от която варненци масово се оплакват.
Ето какво пише Биляна Якова:
„Г-жо Ганчева, Svetlana Gancheva
Вие работите в държавна медия (БНТ) и не Ви прави чест да публикувате Вашите постове във фейсбук група, която симпатизира на една политическа партия.
В тази връзка възникват няколко въпроса:
Как така решихте да споделите "недоволството си" от билетната система точно в тази фейсбук група? ❓
Как може да сте обективна и да ви се вярва, след като проявявате политически пристрастия?
А знаете ли, какво означава "безпристрастност" в журналистиката?
Журналистът трябва да "използва своята преценка, но не своето мнение" (use your judgement but not your opinion). Защото журналистиката е сериозно занимание, а не да използвате фрази във вашия пост, от рода на "...може написаното да е емоционално оцветено, но си остава вярно на ниво факт"...
До сега не съм чула да има съдебна практика, където да са приели нещо за вярно, само за това, че е "емоционално оцветено"...
Къде са професионалните Ви ценности?
Още нещо, с Вас от тук нататък ще кореспондирам само чрез съда, защото Вие с Вашите публични постове уронвате моя авторитет публично пред обществото.
А, и още нещо, другият път, когато искате пак постовете Ви да са публични, питайте Вашата приятелка Милена Пехливанова, как да намерите трите точки..., това ще бъде в моя полза в съда...
Явно тя е технически по-грамотна, консултирайте се с нея и за ползването на автоматизираната билетна система...“
Журналистката Светлана Ганчева отговори на Якова в коментар под публикацията на общинската шефка по следния начин:
БЕЗАДРЕСНИ РАЗМИСЛИ
„Работата в обществена /не държавна – обществена/ медия не лишава работещите в нея от лично време, пространство и мнение. Най-малкото, защото от работещите в обществена медия се очаква да защитават правото и възможността на всички останали да защитават своето лично време, пространство и най-вече мнение.
Опитите да се ограничава правото на един човек да споделя мнение не се приемат добре в нито едно демократично общество. Когато тези опити се предприемат от страна на овластен от държавата, те отговарят на определението цензура.
Това, че определен човек има определени възгледи – журналист или не, не го лишава от качества като наблюдателност, здрав разум и способност да прави заключения /освен ако не вярва, че Земята е плоска, евентуално/.
Това, че една група в социална мрежа има за цел да защитава един от най-ценните паркове не само на Варна, но и на България, едва ли може да се кваливицира като политическа дейност.
Как се определят политическите пристрастия на човек, който в осми клас е спрял да си плаща членския внос в ДКМС и след това не е членувал в никаква политическа партия.
Трабва ли да определяме политиката и пристрастията в нея /освен ако не пропагандират фашизъм, примерно/, като недостойна и осъдителна дейност, ако разчитаме на нея за функционирането на обществото си.
За безпристрастността на един журналист съди не той, съдят тези, които го четат, гледат и слушат неговите журналистически материали. Журналистът събира информация, проверява я, проверява я пак и след това я споделя, без да коментира.
Личните разговори, /какъвто по същността си е един пост в социална мрежа/, поради естеството си, позволяват по-голяма свобода на изказа, повече емоция и лично отношение при коментара на определен факт.
Както е необходимо разграничаване между факт и коментар, така е необходимо и разграничаване между професионален и личен разговор.
Фактът, като “обективно наблюдение, потвърдено от широко уважавани наблюдатели” при необходимост може да се докаже. Например, по емипиричен път, чрез натрупване на данни.
Съдебната практика по отношение на постовете в социалните мрежи е сравнително малко. Обикновено до нея се стига по-рядко заради споделяне на мнение и по-често - заради употребата на квалификации като “лъжа” и “лъжец”.
PS
Ползвам градски транспорт между 20 и 30 пъти месечно през последните около 30 години. Това вероятно е достатъчно за натрупване на впечатления и мнение.“
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
4
