Стреляха с минохвъргачка по буса на Лазар Радков от "Капачки за бъдеще" в Украйна
кадър: Нова тв
Общественикът и предприемач Лазар Радков е пострадал от минохвъргачка в Укрйна вчера, съобщи самият той в социалната мрежа. В момента младият мъж, който стои зад популярната кампания"Капачки за бъдеще", е в нападнатата от Русия страна, за да занесе хуманитарна помощ от България, предаде Дир.бг.
Ето какво написа Радков късно снощи във Фейсбук:
"Удариха ни с минохвъргачка. Мината падна и детонира някъде 2-3 метра пред и леко вляво пред буса. Шофьорът получи два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел счупи лявата ключица на този вдясно от шофьора. Момчето зад мене получи прорезни рани на над десет места по лицето от пръснатото странично стъкло. Аз се сдобих с малко парченце от шрапнел, пробило ветровката и спряно в якето вероятно от презрамката на бронята отдолу. Благодаря на Георги Иванов за бронежилетката. Всичко това обаче го научихме малко по-късно.
В момента на взрива първо ни гръмнаха главите. След това чух шофьорът да крещи от болка, понеже освен шрапнелите, беше отнесъл и основната сила на ударната вълна, защото мината гръмна буквално в лицето му. Когато бусът спря, двамата до шофьора веднага изскочиха навън, предполагам единият или двамата са му помогнали да излезе. Изкрещях им няколко пъти да отворят страничната дясна врата, за да можем да излезем и тримата, които бяхме зад тях, защото се отваряше само от копче от предното табло. Или не са ме чули, или електрониката не е функционирала, защото реално бусът вече беше тотал щета. Нямаше какво друго да направя - разбих с десния лакът леко напуканото от ударната вълна дясно стъкло, почистих стъклата и прескочих. Някъде там вероятно съм си нарязал дясната ръка. След мен прескочиха и двамата, които седяха на втория ред седалки в ляво от мен и един след друг се хвърлихме в канавката встрани от пътя при останалите.
Наблизо се оказа украински войник, който ни каза, че едва руснаците ли са стреляли конкретно по нас, просто сме имали лош късмет. Помислих си - щеше да е много иронично да нахраним цяло село, което доскоро не е имало никакви доставки, защото е било окупирано и им оставихме генератор, защото сега имат проблем с електрозахранването и няколко километра по пътя наобратно да прехвърчи мина през бойната линия и да ни взриви ...
Все тая, дали случайно или иронично - имахме двама сериозно пострадали и трябваше да се погрижим за тях. Изтичах до ударения бус, грабнах си парамедишката раница и аптечката и изтичах наобратно. Колегите вече бяха натоварили пострадалите и себе си в задната част на другия бус върху кашоните и торбите с храна, санитарни материали и генератори, а войникът ги беше ориентирал къде е най-близката болница.
Влязохме, затворихме вратите и тръгнахме. Там за първи път можах да огледам пострадалия шофьор и да му задам няколко въпроса. Първите неща, които забелязах беше, че беше прежълтял, крещеше от болка и тениската му изглеждаше мокра. Сложих ръкавици, извадих спешната ножица, която реже и огради и понечих да му я срежа, за да разгледам, дали е ранен и как. Той обаче си вдигна тениската и видях две входни рани в лявата половина на коремната област. И от двете стърчаха конци и парченца плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
В другата ситуация бих му измерил дихателна и пулсова честота, сатурация и кръвно налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, но в случая бяхме бяхме върху кашони, в задната част на хладилен бус, а шофьорът караше с пълна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж и основаната ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
5
0
