Малко леща и 200 грама хляб. Това е обедът на 1000 варненци, повечето от които могат да бъдат майка на собствената ми майка. Това е подаянието за хората, които държавата принуждава да съществуват с миниатюрна пенсия в порядъка на 135-150 лева. И въпреки че тези 1000 души, които са крайно нуждаещи се и същевременно са факири в оцеляването с мизерните пари, отпускани от държавата, те са унизени допълнително. Те са принудени да вървят всеки ден в пек, студ и дъжд, за да се доберат до заветното пакетче с храна, независимо че за повечето от тях прекосяването на разстоянието до пункта за раздаване на храна е истински подвиг. 

Това, което търпят тези хора, е същото, което ни чака и нас. Този ужас, който преживяват тези хора, е минимум ужасът, който ще преживяват нашите майки, ако един ден останат на минимална пенсия (което при сегашното състояние на държавата е най-вероятно да се случи на максимум хора). 

Дерзайте и се молете да не сте на мястото на тези хора, защото озовете ли се там, няма да има кой да ви чуе.

 

Юлия Георгиева