Варна е бил градът на каменните мостове
Снимка: libvar.bg, Мостът при Салханата през 1906, малко преди събарянето му (дн. Сточна гара). Сн.: Регионална библиотека - Варна
Някога във Варна е имало значително повече мостове, отколкото познатия ни днес Аспарухов мост. Някои от по – популярните са Таш кюпрю и мостът на хаджи Стефани. Регионалната библиотека разказва за историята на съоръженията, пише Moreto.net.
Таш кюпрю
Най-старият мост в нашия град се е намирал на мястото на днешната сточна гара. Някога той свързва долната блатиста част на махалата с другия бряг на река Девня. След прокопаването на канала между морето и езерото през 1907 г. тази река вече не съществува.
Мостът, издигнат над реката, е изграден изцяло от камък. Той има важно значение, защото през него минава главния стратегически път от Варна за Цариград. За опазването на този път е издигнато укреплението Таш кюпрю табия.
През 1872 г. по каменния мост преминава унгарският учен Феликс Каниц. Той оставя една много точна гравюра, на която се виждат мостът, крепостната стена с портата и част от турската махала. За моста споменава също и Костантин Иречек, посетил Варна през 1884 г.
Оживлението по моста е доста голямо – неспирен е потокът от каруци, пешеходци, добитък. За това оживление допринасят и разположените наблизо железарници, коларници, подковачници, както и многобройните ханища, кръчми и гостилници. Наблизо се намират щаварните и кланиците за добитък.
Каменният мост е изграден с активното участие на местното население. Той съществува до 1908 г.
Мостът на хаджи Стефани
Някога днешният бул. „Цар Освободител" е бил ул. „Каналска". По средата на тази улица минавал естествен канал (дере), през който се оттичали водите от Франга дере. Този канал стигал до Морската градина, минавал покрай нейния цветарник и завършвал при крайбрежната алея. В Морската градина и до днес се вижда краят на дерето.
За прекосяването на дерето имало вдигнати няколко моста. Два дървени се намирали на кръстовищата с днешните „Ген. Колев" и „Осми приморски полк". Най-впечатляващ бил мостът, изработен от зелен камък. Той е построен в края на 19 век с дарение на хаджи Стефан и помагал за свързването на ул. „6 септември" (днешният бул. „Княз Борис") с Евксиноградското шосе. Първоначално на мястото му също имало дървен мост, а до него се намирала барака, в която се събирали таксите за стоките, които се внасяли във Варна. Каменното съоръжение бързо се превърнало в зебележителност за града. Години след изграждането му край него започва строежът на сградата на днешния Икономически университет.
По моста минавали каручките и бричките на варненци, а също и царските кортежи за Евксиноград. На 28 юни 1901 г., по случай 25-годишнината от Априлското въстание, в България се състоят пищни тържества. Тогава във Варна с военни кораби пристига голяма делегация от Русия, водена от княз Владимир Александрович, син на Александър II (царя-освободител) и княгиня Мария Павловна. В тяхна чест пред каменния мост е издигната огромна арка, на която е поставен надпис: "Поздрав на руския братски народ от България".
През 1930 – 1932 година каналът е засипан. Тогава започва да се оформя днешният булевард "Цар Освободителv, а каменният мост е съборен.
Аспарухов мост
До 1908 г. плитката и криволичеща река Девня представлява водно препятствие между Варна и кв. Аспарухово. Чрез нея водите на Варненското езеро се оттичат в морето в района на пристанището. Реката силно се разлива и заблатява големи пространства земя.
През 1907 – 1908 г. между морето и езерото е прокопан регулиран канал, дълъг близо два километра, широк 50 м и дълбок 5 м. Оттогава река Девня престава да съществува в тази си част и картината на местността коренно се изменя.
Заблатените и маларични места постепенно се пресушават и изчезват, защото нивото на Варненското езеро се приравнява с нивото на морето – преди това то било с 1.40 м по-високо.
Езерото става достъпно за корабоплаване и водата му се осолява. След завършването и приемането на канала започва и монтирането на нов понтонен мост. Той е продължение на шосето между Варна и кв. Аспарухово.
Движението на плавателни съдове по канала и на коли, каруци и пешеходци по шосето Варна – Аспарухово – Бургас все повече се увеличава и понтонният мост не може да отговори на растящите нужди.
Поради това през май 1937 г. държавата започва строеж на модерен подвижен клапанен мост с железопътна линия. С помощта на мощни елекромотори той се отваря само за две и половина минути, като ширината на отвора му достига 30 м. Мостът е дълъг 81 метра, дълбочината на канала е над 6 м, а основите на постамента са поставени на 6 м в почвата под водата. Изграждането на основите на моста е възложено на дирекция „Водни строежи", а направата на самия мост и на електроинсталацията – съответно на германските фирми "МАН" и "АЕГ". През ноември 1938 г. този съвременен мост е завършен. През същата година е готово и новото шосе, което значително облекчава връзката между кв. Аспарухово и Варна.
Тържественото откриване на новия мост, наречен "Аспарухов", става на 28 май 1939 година. Стойността му е 15 млн лева.
След 36-годишна служба, в началото на 1975 г., при авария мостът е тежко повреден и за да не спре движението, са монтирани два временни понтонни моста. Работата по възстановяване на Аспаруховия мост започва веднага. Старите му съоръжения са демонтирани и е изградена нова подвижна част, която с кран се повдига нагоре, докато мине движещият се по канала кораб. Междувременно започва усилен строеж на най-новия вариант на величествения Аспарухов мост, който е дълъг две хиляди метра, висок - 46 м, и засега е най-големият мост в България.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
1
0
