Всички говорят за Трифон Зарезан, но... по-важни са двата дни след него!

Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби.

Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

 

Св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството, затова празникът е посветен на лозите.

Трифон Зарезан и Богът на виното

В основата на обредността на празника Трифон Зарезан стоят различни култови практики на езическото почитание на бога на виното Дионис (Бакхус, Вакх). Оргаистичните ритуални действия показват култа не само към бога на винарството и лозите, но и на плодоносещите сили на земята и растителността. С течение на времето чрез житието на св. Трифон древните Дионисиеви празници се християнизират и онародняват като се превръщат в очакван и весел празник.

Празникът в българския народен календар

На първи февруари рано сутринта мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуално зарязване. Всеки стопанин носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица. Традицията повелява да се отрежат по три пръчки от три корена. Поливат се с вино, за да дадат обилен плод. После всички се събират на обща трапеза и избират дар на лозята. това е заможен човек, добър лозар и стопанин. Слагат му корона от лозови пръчки, качват го на колеса и тържествено го съпровождат до дома му. Там той черпи с вино. Веселието продължава до късно като царят задължително трябва да се напие, за да има берекет.

Трифон Зарезан е част от комплекса Трифонци - първи, втори и трети февруари. Тези дни се наричат се още Вълчи празници. Посветени са на вълка и затова жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат, не пипат остри предмет и ножици, за да не напада вълкът домашните животни. В някои райони от България Трифоновден се смята за начало на пролетната оран. Стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато плод.

В периодите на преход, когато е налице гранична ситуация във времето и пространството, се активизират силите на злото. Затова се засилват и магическите обредни практики за защита. Те са изявени най-ярко във втория ( Вълча Богородица, Сретение Господне) и в третия ден (Зимен Симеоновден) на Трифунците.

Гадае се каква ще бъде реколтата: ако на първи февруари вали сняг, тя ще е обилна.

Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници околоАрхангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 - 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 - 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 - 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка)[1].

На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородицавълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници — извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка етабуирано — то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) - да замажат (залепят) очите и устата на вълка, - а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“[2]. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени — едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец - 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.