Калин Терзийски със скандално интервю за Слави Трифонов: Жал ми е за него
Булфото
Калин Терзийски даде скандално интервю пред Уикенд.
Той сред най-провокативните и популярни български писатели. Първите си творби пише като ученик в Националната природоматематическа гимназия.
След отбиване на двугодишна служба като граничар, записва медицина във Висшия медицински институт в София. Специализира психиатрия, а докато учи, работи като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.
След завършването си става психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница "Свети Иван Рилски" в Курило. Усърдно публикува във вестници и списания. През 1997 г. получава присъда за дребно хулиганство за политически протест – палил огън на площада пред Народното събрание. Бил е сценарист на предаванията "Канелето", "Хъшове", "Шаш", "Пълна лудница", "Досиетата Хъ".
През 2010 г. излиза романа му "Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. В него популярният писател споделя опита си от терапията на алкохолизма в работата му на психиатър. Ето какво каза Терзийски по актуални политически въпроси в интервю за "Уикенд".
- Слави Трифонов във властта... Изненадан ли сте от избора на българския народ, г-н Терзийски?
- Не, никак даже. При такива събития ме обзема едно такова малко злорадо, но като цяло мъдро настроение, при което човек и се подсмихва, и въздиша. И си казва: "Че какво друго? Знаех си". Слави Трифонов е еманация на "българщината" във всеки един смисъл, но най-вече в лошия. Тоест, в байганьовския. Гръмогласен, нахален, нахакан, но в същото време конформист.
Спомняте си как бай Ганьо сърба супа и казва: "А, ний много обичаме супа. Ний чорба не ядем, чорбата е турско ядене". Слави е музикант, виолист, който сякаш се срамува от това и още от младеж (когато имитираше някакъв футболист) започна да имитира мутра. Той е може би най-успешният майстор в едно умение – да прикрива, че знае кой е Брамс! Защо, се питаме ние?!
- Хубаво се питате, до какъв отговор стигате?
- Ами, защото ако "българският народ", т.е. тоя, из който се е пръкнал бай Ганьо, а не българският народ от който е произлязъл Алеко, ако го заподозре този ми ти байганьовски български народ в "познаване на Брамс", ще го възненавиди. Та как така! Тоя знае кой е Брамс! "Алоу, ти да не си нек`ъв интелигент, бе селски", веднага ще го питат.
Ако някои от неговите избиратели го "хванат", че знае кой е Брамс, Слави ще се превърне в една от ония омразни "учени глави", които се фукат, че са чели книги, че знаят някакви засукани европейски музики. Байганьовският народ очаква от него друго: "Я си бичи яко чалгата и си гледай кефа". Гордей се, че си чел една-две-три книги, че си безцеремонен и груб, че си пробил с нахалство.
Има едно качество, апропо, което страшно въздейства на българите от този вид. Те като хора без самочувствие, страшно се впечатляват и дори възхищават от безочливите и арогантните, от нахално самоуверените. Наричат ги "мъжкари". Наричат ги "стабилни". Това възхищение, за жалост, показва ниска самооценка и примитивност като при вълците и маймуните – приклякване пред агресивния алфа мъжкар, че чак е противно да се гледа. Слава Богу, аз знам, че не това е целият български народ.
- Какъв сценарий ще напишат трифоновите сценаристи за България? Имате ли предположения?
- Най-вероятно няма да се стигне до писане на никакъв сценарий. Това беше едно шоу. Гледайки, ми се струва, че в някои неуловими мигове те се кикотят като деца, които са направили някаква пакост. Все едно скришом се споглеждат и си казват: "Не може да бъде, направихме ли това? Вярно ли го направихме? Айде да бягаме, докато не са дошли възрастните"! Саката им стоят нелепо, яките ги стягат.
Самите те се надуват и правят сериозни муцунки като малки деца, които си играят на възрастни. Всичко изглежда все едно аха-аха и ще прихнем от смях. Но то пък вече не е и до смях. Особено вреден става един човек, който усеща колко нелепа е "сериозната му поза", и затова започва да се самонавива и да се самоубеждава, че наистина е сериозен и "наистина е политик". Той така се "свръхамбицира" да заприлича на "сериозен политик", че започва да прави крайни и опасни неща, за да се докаже.
- Кой ще бъде големият губещ от парламентарното шоу и ще има ли печеливш?
- Губещи са всички. Но и печеливши са всички. Демокрацията, всъщност, е именно това шоу. Тя е куп от усложнения, грешки, опити, криволичения. Но това показва именно, че се практикува демокрация. Иначе, ако трябва да се "оправят нещата", идва един садистичен диктатор от типа на Сталин и нещата наистина се оправят!
СССР наистина е изживял небивал икономически, военен, политически, космически и т.н. възход колкото и ужасно да звучи, но погледнато през "статистическата призма" е така в сталиновата епоха. Но той е граден върху костите на милиони и милиони невинни жертви. И най-вече с цената на свободата.
Така че – нека ги има всички глуповати колизии на демокрацията - да им се смеем и да се радваме, че не е дошъл някой чичко с мустаци да ни "оправя". Ужасявам се от идиотизма на тия, които смятат, че е добре да има "силна власт". Напротив, трябва да има слаба власт, която да слуша народа. И тъй като народът е просто всички ние, тоест има ужасно противоречиви желания и интереси, нещата ще вървят бавно и объркано.
- По времето на Иван Костов пишехте сценарии за предаванията на Слави Трифонов. Разкажете някои интересни спомени от онова време...
- Всъщност, пишех сценарии за радиопредаване, което беше продуцирано от негови подчинени – Стефан Рядков и Евтим Милошев, доколкото помня. И имаше ужасни проблеми с плащането на заплатите...
- Така ли?
- Да, не получавахме пари с месеци. Но това не е чак толкова весело. Ха! Това е една такава - българска веселба. Но пряко за Слави съм работил да речем един месец в "Хъшове" и бързо-бързо избягах при Камен Воденичаров в "Каналето". Все пак аз тогава работех и в психиатрия като лекар и ми беше достатъчно като изпитание за нервите. А и освен това, когато си вече лекар, тоест имаш самочувствието на образован човек, някак ти е неприятно да си близо до някой, който се държи като говедар. Гръмогласен говедар.
- Успяхте ли да вземете дължимия си хонорар тогава?
- Господ да търси сметка на Моисей, защо е счупил третата плоча от скрижалите?! Шегувам се. Който има съвест, помни дълговете си.
- Вие познавате Трифонов отдавна. Защо според вас не застане открито пред избирателите си, а предпочита да общува чрез Фейсбук?
- Доколкото знам, Слави е със сериозно хронично заболяване. И ето затова и на мен ми е съвестно да се "заяждам" с него. За свое оправдание ще кажа така: "Аз се заяждам с явлението, с институцията, с властта, която той (социалното явление Слави заедно с хората около него) акумулира и налага в действие. А за самия него, доколкото човек може да се дели така на "социална" и "лична" част, ми е мъчно и изпитвам състрадание като към болен човек. Няма страдащо същество, за което да не ми е мъчно.
- Какъв би бил вашият поетичен отговор на "шат на патката глава" и "ще ти скъсам г*за"?
- Ще кажа така: "Ужасявам се, когато видя хора, които не ги приемат като пародия, а ги пеят като химни на "българщината" , а именно на оная "българщина" – байганьовската. Докато Слави и компанията му, а е имало и има сред тях актьори и сценаристи, които искрено харесвам, та докато иронизираха и пародираха простотията – беше доста добре.
За самия Слави не знам дали е имал моменти, в които е разбирал, че целта е да се осмее простотията, а не да се въздигне в културна ценност. Не знам дали е имал такава фина способност за диференциация, че да различава "народната веселба" от пародия. Според мен той просто от самото начало си харесваше дивия, вулгарен хумор, както и чалгата и ги предлагаше като чиста монета, не ги пародираше.
И така – те престанаха да пародират чалгата. Те й повярваха. И по някакъв начин я легитимираха сред народа. А народът е "същество" с много слаб естетически имунитет по куп причини. И всякакви мръсни паразити и зарази от сорта на чалгата лесно му се лепват. Слави и компанията имат доста голяма истина за това.
- Кого бихте избрали за министър-председател на страната, ако имате такава възможност?
- Както казва Умберто Еко – интелектуалната функция е да предизвикваш кризи в редиците на своите съмишленици. Тоест, леко да ги учудваш и объркваш, за да им се проясни по-късно.
Бих предложил един датски режисьор – Йенсен мисля се казваше, който е направил филма "Ябълките на Адам". Който може да направи такъв фин, хуманистичен филм, той може да помогне и на една страна да стане по-фина и хуманна. А това, че не е българин, а скандинавец мисля, че само помага. Приемете ексцентризма ми просто като лекарство за ясно зрение.
- Биха ли "млели брашно" Тошко Йорданов, Мая Манолова, Татяна Дончева и Мика Зайкова – безспорно интересни типажи?
- Да, разбира се. Биха млели брашно, биха орали, биха вършали, биха вършили всякаква селскостопанска работа. Сигурно те нямат нищо против – само господарите им да ги дават под наем. Шегувам се. Всички са чудесни. Погледнати от по-високо – човешките суетни и "меления на брашно" изглеждат и забавно, и поучително. Като басня с животинки.
- Кой е любимият ви световен политик и защо?
- Вероятно Джон Ленън. Защото е написал "Give peace a chance". Ако това не е велик политически акт - здраве му кажи. Но може би и Джордж Харисън, заради концерта за Бангладеш в 1971 г. Ето това е политика. Политиката на великите, добри хора.
- Простихте ли на Слави, че дълго време изкарваше пари на ваш гръб с различни скечове?
- Е, Слави не ги е измислял, та да прощавам на него. А на този, който ги е писал – няма как да простя, в смисъл няма и какво – те бяха толкова слаби и глупави, че не става въпрос прощаване, а за състрадание към клетия човек.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
0
2
Еваллах Буци гуем си. Калин спести от алкохол за месец два напред
