Ново сензационно откритие за най-строго пазената тайна за България! Време е да се събудим и да пренапишем историята си

 

 

По този начин ние продължаваме напред с най-малко усилия. Това действително е най-удобния път, но нямаме гаранция, че края на този път ще е добър. Доброто и благоденствието не са неща, които се появават спонтанно, те са плод на много труд, на много борби и на постоянно преодоляване на пречки. Лесното не е нищо друго освен една илюзия, от която неизбежно ще се събудим и колкото по-късно направим това, толкова по-сериозни ще са последствията за нас.

 

За жалост, по една или друга причина ние сме привлечени от “лесното”. Това е и основната причина за някои хора да не желаят да променят вижданията си, а с това и начина си на живот. Франц Фенон - един френски мислител от XXвек казва, че ние се привързваме силно към основните си вярвания и това ни пречи да приемем факти, които противоречат на това, което смятаме за вярно, понеже приемането би ни извадило от равновесие. Поради силната си привързаност към основните си вярвания, някои хора ще пренебрегват, дори отричат това, което оборва вярванията им.

 

Без съмнение Фенон е прав, в това съм се уверявал многократно. Срещал съм се с културни, интелигентни, високо образовани хора, които обаче отказват за приемат новото не защото липсват доказателства за това, а защото новото разклаща вижданията им, а с това и целия им свят. Говорил съм както с учители, така и с археолози относно произхода на старите българи. Представял съм резултатите от мащабните проучвания на антрополози оборващи старите твърдения за азиатския произход на дедите ни. Представял съм данни от проучвания на етнолози, които закючават, че ние българите спокойно можем да се наречем пълноправни наследници на траките. Представял съм сведения на езиковеди, които са установили, че в тракийския и старобългарския език се срещат едни и същи фонетични явления, граматически особености и т.н.

 

В доста случаи, след колебания, събеседниците ми приемаха новото, но при една малка група не помогна абсолютно нищо. Явно високото образование и културното поведение не са гаранция, че определен човек е готов да зачеркне остарелите теории. Страхът от новото се оказва по-силен от аргументите.

 

С подобен феномен са се срещали и приятелите ми. Те също постоянно дават на различни сънародници планини от укрита информация, показват грешките на учените в миналото, но въпреки това не успяват да убедят всеки свой събеседник, че сме наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей. Често съмишлениците ми са ме питали какво трябва да се прави в такъв случай.  Винаги съм съветвал – въпреки отричането и съпротивата, трябва да се продължава с показването на истината. Процесът на приемане на новото е труден и често продължава доста дълго време. Нужно е постоянство, то е най-доброто лекарство в случая.

 

Поради тази причина продължавам и аз. Преди няколко години публикувах сравнения на старобългарска и тракийска керамика показвайки не само приликите във формите на съдовете, но дори и украсата им. Тогава бях укорен, че не съм специалист и, че това, което правя е грешно. Наскоро получих ценна информация от един прогресивен и талантив български учен. Проф. Асен Чилингиров – авторът на “Готи и Гети”, а и много други стойностни творби, ми изпрати данни, за които дори не бях предполагал, че съществуват.

 

Успях да се запозная с работа на Стамен Михайлов засягаща произхода на старобългарската ранносредновековна чернолъскава керамика. Става дума за съдове, които са произведени по особена, сложна технология. Повърхността на гърнето се обработва по специален начин като се стига дори до полиране и получаване на наситен черен цвят.

 

Още щом получих материала и се запознах със съдържанието бях силно заинтригуван. Причината за това бе, че по-рано се бях натъкнал на друга работа на г-н Михайлов. В нея той не засягаше керамиката на дедите ни, а произхода на старобългарския знак IYI. В доклад от 1987 година Михайлов бе споменал, че свещения символ се среща в Европа от незапомнени времена. Гравиран е на мраморна плоча (V век преди Христа)  край Атина (която е била обитавана от траките), среща се през Бронзовата епоха на остров Кипър, но най-рано IYI го има на територията на Централните Балкани – културата Винча – шесто-пето хилядолетие преди Христа.

 

За времето на тоталитаризма г-н Стамен Михайлов е проявил невероятна смелост.Въпреки, че е принуден от обстоятелствата да се придържа към виждането, че старите българи са тюрки, този наш учен изнася ценна информация, която де факто оборва заблудите. Реших, че щом Михайлов бе дръзнал да представи важни данни за балканския произход на старобългарския символ IYI , то той би дал и друга важна информация.

 

Предчувствието ми не ме излъга. Навлизайки в работата на този учен останах удивен колко много сведения не са представени на широката публика. Чернолъскавата старобългарска керамика се среща както в Плиска, така също в некропола от Нови пазар, а и други локации като с. Дибич, с. Злокучен и т.н. За датировката на тази особена керамика Стамен Михайлов признава, че съществуват трудности. Проблеми има и с определянето на това – кой народ я е създал? Трудностите идват от това, че съдове с черна лъскава повъхност се срещат не само на Балканите, но също иПриазовието, Северен Кавказ и при долното течение на р. Кубан, а също и в Крим. Тук обаче Михайлов добавя една невероятно важна подробност, а именно това, че този тип керамика присъства в Южна Русия още по времето на Бронзовата епоха.

 

Споменат е и още един важен детайл – “Обикновено керамиката от тези находища е по-доброка-чествена от новопазарската, но съвсем очевидно е, че се касае до една и съща традиция, която има дълбоки корени в нашата страна. Съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.”

 

Какво излиза сега, старобългарската керамика, чиито корени би трябвало да са някъде в Сибир, или Памир, има тракийски корени, като развитието е започнало на Балканите преди около 6500 години – времето на Меднокаменната епоха (енеолита). Точно в този период и в този регион се появява и свещения за старите българи знак IYI. Това просто няма как да е случайно, както не е случайен и факта, че значителна част от българите носят гените на население обитавало земите ни по времето когато е създадено най-старото златно съкровище.

 

Да се върнем обаче на работата на Михайлов. Той се е опитал да даде отговор и на още една загадка, а именно – така наречената славянска керамика – “Известна неустановеност се констатира и по въпроса за етническата принадлежностна ран­носредновековната керамика у нас. Обикновено се приема, че съдовете, украсени с врязани прави и вълнообразни линии, са славянски, а тези с плитки лъскави ивици -прабългарски. Ако двата типа се срещат заедно, това означава, че паметникът принад­лежи едновременно и на славяните, и на прабългарите или на славяно-българите, ако може да се употреби такъв израз за този несъществуващ етнически хибрид.”

 

Нашият учен набляга на факта, че съдове с прави успоредни и вълнообразни линии, макар да се считат за славянски, са познати и от доста по-стари епохи. Добавено е и това, че тя се среща в региони, в които са живели славяни. Навярно под  натиска на тоталитарната цензура, Михайлов не е уточнил, че така наречената славянска керамика е де факто гетска керамика, а тракийското племе гети е обитавало не само нашите днешни земи, но също така територии от Чехия, Словакия, Хърватско, Сърбия, Румъния, Украйна и Полша.

 

Керамиката на северните траки е украсена с вълнообразни, успоредни линии, а също така хоризонтални, или вертикални успоредни линии. Точно такава е и керамиката, която някои учени са предпочели да нарекат славянска и прабългарска.

 

 

 

 

 

За тракийскито присъствие в древните земи на словени, словаци, чехи, поляци и др. знаем както от редица археологически проучвания, така също и от работите на Страбон и Клавдий Птолемей:

 

 – “Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите.Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите.” – Strab. VII.3.1.

 

 

Херкинската гора е днешната Шварцвалд в Германия, откъдето извира Истър-Дунава, а тирeгетите са клон на гетите обитаващи поречието на река Днестър в Украйна. Клавдий Птолемей локализира тракийското селище Клепи-дава на север от река Тир-Днестър – “Above the Tyras river near Dacia ... Clepidava…” – Ptol.-III.5.

 

 

Селището Сети-дава пък е локалиризано на изток до река Висла в земите на днешна Полша – “SETIDA´VA (Σετίδαυα) a town in the northeast of ancient Germany, on the north of the sources of the Vistula, so that it belonged either to the Omani or to the Burgundiones. (Ptol. 2.11.28.) Its exact site is not known, though it is commonly assumed to have occupied the place of the modern Zydowo on the south of Gnesen.”

 

 

Щом гетите са населявали земите на Чехия, Словакия, Хърватско, Полша и т.н. как да не е логично в тези територии да присъства гетска домашна керамика?

Какво виждаме няма загадка, така наречената славянска керамика се среща на Балканите и други места дълги векове преди славяно-българските съвместни бойни действия срешу Рим, защото хората наречени в древността славяни са де факто гетите – най-храбния тракийски народ.

 

Михайлов се удивлява защо така наречените славянска и прабългарска керамика са все заедно, но това може да се обясни много лесно, стига да оставим настрана внушаваните заблуди.

 

Уверихме се, че нито чернолъскавата, нито украсената с успоредни ивици керамика е нова, или пък чужда на Балканите. Тя е позната на траките от незапомнени времена. Ако приемем, че старите славяни са гети, а старите българи са мизи, то всичко си идва на мястото.

 

Няма главоблъсканици, няма феномени, а едно логическо подреждане на нещата. То обяснява и защо се стига за рекордно кратко време консолидация на Дунавска България. Два напълно различни народа не могат да се смесят така бързо и да образуват такава силна държава, която да устои векове наред на непрекъснатите нападения на Римската Империя (Византия).

 

Нещата са прости, но в миналото бе създадена страшна каша в понятията и бе укрита важна информация. Повечето българи не знаят, че дедите на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци и др. са носили името венети. Земите на Словения и Словакия са наричани Terra Venetorum, Windisch Marc, а намиращият се в Полша Гдански залив е носил името Veneticos colpos. До ден днешен финландци и естонци наричат руснаците vene, venelanen, venäjän, а Русия име позната под името Venäjä.

 

Поради това, че венетите са съседи на гетите, а и говорят близък език, то след време и венетите биват наречени славяни. Докато това стане обаче, от първото споменаване на Sclavetis до наричането на някои хора славяни, ще минат повече от 1000 години. Тези данни за жалост не са известни на широката публика. Дори доста от почитателите на проф. Ценов не са обърнали внимание на едно негово важно обяснение - “Понеже показахме, че българите са по-стари поселници на Македония, Тракия и Мизия от славяните, то от това не трябва да се разбира, че българите не са славяни.  Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан “ -с. 18. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

 

Няма заселване на нови народи в Тракия след прословутата 681 година. Хората наречени българи са потомци на древно балканско население наричано от римляните с името траки. Старите славяни са също местен народ – гетите, които Срабон определя като хора делящи един произход с мизите, които пък други автори идентифицират с българите в продължение на 1100 години.

 

Заблудите са дошли благодарение на изкривяването на събитията от римските летописци, а и действията на учени от ново време. Те са знаели прекрасно, че по начало името славяни е употребявано само за древен тракийски народ и чак след векове е дадено и на тракийските съседи и родини венетите, но тази важна подробност е укрита.

 

Знаело се е прекрасно, че няма свидетелства за разпространяване на материална култура от север на юг към Балканите, знаело се е и, че точно обратното е вярно.

Знаело се е, че дедите ни са повлияли неимоверно много дедите на словените, словаците, поляците, руснаците и др. като това влияние не започва с разпространяването на писмеността, а векове, дори хилядолетия по-рано.

 

За миграция на траки в земите на венетите (територията на Словения ) съобщава Страбон и датира тази миграция във времето на Троянската Война – Strab. XII.3.8. Тракийските корени на Лужишката култура са несъмнени. До известна степен се признава дори и тракийското влияние върху по-северни народи като скандинавците, но тази информация не е известна на българския читател. Вместо това се повтарят старите мантри за славянската прародина в Припятските блата и за азиатските корени на старите българи.

 

Как да въвим напред когато очите са ни вързани? Как да растем със самочувствие, след като методично ни объркват съзнанието? Как да сме единни след като ни се внушава, че сме буламач от различни етноси, събрани заедно отханската, или канска строгост?

 

Човек следва не само примера на родителите си, но и този на далечните си предци. Орфей, Залмоксис, Ситалк, Спартак, Вологес и много други дадоха прекрасен пример как да се живее като буден, силен и благороден човек, как да се пази Род и Родина.

 

Оставим ли се на течението, изберем ли лесното, ще трябва да приемем и съдбата на слабите индивиди обречени да изчезнат. Дедите ни избраха борбата и това ги запази като народ няколко хилядолетия.

 

 

 Благодаря на проф. Асен Чилингиров за ценната информация!

 

 

 

Използвана литература!

 

1.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.

2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

3. Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

4. Антични Автори, Изворите за Тракия и Траките, Страбон, География, превел Валерий Любенов Русинов

 

 

5. Клавдий Птолемей, География

 

 

6. The Celts, the Pannonians and the Dacians (1st-2nd century)