Истината за българите не може да бъде крита повече! Една от най-големите лъжи се разбива - какъв е бил домът на дедите ни?

 

Днес хората вярващи на догмите са вече малко. Незначителен е и броя на тези, които продължават да поддържат остарелите теории, но пък упорството им е забележително. Има такива, които неспирно се опитват да насочат вниманието ни към Средна Азия и да я определят като наша прародина. Срещат се индивиди, които докарват се юрти от Монголия, канят се хора оттам, все едно са наши роднини.

 

Парадоксалното е, че дунавските българи не са описани като хора обитаващи юрти. Верно е, че някои автори поставят равенство между хуни и българи, но дори и хуните живеят в къщи. В средата на V век Атила е посетен от Приск Панийски, който описва добре резиденцията на великия пълководец. Приск говори за домове направени от масивни дървени трупи, които или са украсени с дърворезба, или са полирани изящно. Благодарение на разкопки в Монголия и Бурятия знаем, че азиатските хуни са имали  не просто къщи, но дори и укрепени градове. За това прочее свидетелстват дори някои китайски летописци.

 

В такъв случай, от отъждествяването на българи с хуни в никакъв случай не бива да се прави заключение, че Аспарух и хората му са се подслонявали в мазни, опушени юрти, а че са живели в постоянни жилища и дори укрепени градове.Къде е тогава оправданието да пропагандирането на юртата като типично българско жилище, за мен е пълна загадка.

 

Несъмнено по време на военни походи предците ни са нощували в палатки, това е неизбежно. Няма как когато си на поход да строиш подслон от камъни и тухли, дори римската войска е ползвала палатки, за да не забавя кампанията си. По пътя си за Йерусалим кръстоносците са спели в палатки, това важи и за армията от ново време.

 

Непонятно защо Димитър Овчаров смята, че трябва да се предполага, че най-ранния тип прабългарско жилище е била юртата. Нашият учен дава доста подробности за устройството на номадското жилище, но не представя стар исторически извор, в който да се твърди, че дунавските българи обитават постоянно юрти. Не са представени и ясни, убедителни доказателства за присъствие на номадски жилища в земите на България. Овчаров вярва, че идвайки на Балканите прабългарите са изоставили юртата, но споменът за нея е останал, това личало от така наречените юртообразни жилища.

 

Всъщност името е дадено поради това, че домът е с кръгъл, или овален план. Подчертано е и, че жилищата са вкопани в земята, а това е белег за уседналост на обитателите. Овчаров смята, че става дума за преходен тип жилище към землянката и полуземлянката, познати на автохтонното население (траките) и на “славяните”, но и на прабългарите още в техните обиталища в земите на Стара Велика България.

 

За овално жилище (юрта) приписвано на прабългарите съобщава и Димитър Ангелов, като посочва и локализацията –с.Кладенци, Толбухинско. Същото това юртообразно  жилище е споменато и в работа на друг наш учен - Ст.Ваклинов.

 

Редно е обаче да се запитаме дали изобщо е правилно постройка с кръгъл, или овален план да се нарича юртообразна?Жилища с такъв план съществуват на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух и на никога не му е дошло на ум да ги свърже с обиталища на тюрски номади. Напротив, знае се добре, че това са си стари тракийски жилища, които се срещат дори и на територията на Гърция понеже в древността тя е била обитавана от предците ни както знаем от Страбон.

 

Традицията на направа на жилища с овални стени продължава дори през доста по-късната Желязна Епоха. Пример за това са жилищата от територията на културата Бабадаг – Добруджа. Тази култура е в същия регион, в който е локализиран и свързаното с княз Аспарух укрепление – Онгъла. 

 

Ще добавя и това, че за тази култура е характерно защитното съоръжение земен вал. То е ползвано в Добруджа около 1300-1400 години преди “идването” на Аспарух. На времето Геза Фехер или не е знаел това, или го е премъчал в желанието си да изкара правенето на земен вал тюркска традиция възникнала в Азия, а по-късно пренесена в Европа.

 

 

 

 

Къщи с кръгъл план са имали и живелите на другия край на Европа келти и то дълги векове преди хуните на Атила да стигнат до бреговете на Атлантическия Океан.

 

 

На друго място в работата си Овчаров споменава, че най-разпространеният тип жилище без съмнение е землянката,полуземлянката, която се среща във всички селища с прабългарска култура. Стените най-често са облицовани с дървен плет и по-рядко изграждани с камъни. На една от стените обикновено е имало пещ. Допълнено е и това, чепокрай стените са били изкопавани ями, които са служели за зърнохранилища.

 

Ще напомня, че Димитър Овчаров признава, че землянката и полуземлянката ca познати на автохтонното население (траките). Тук може да се добави и това, че траките също ползват зърнени ями. Знаем за това от различни проучвания на нашите археолози Георги Китов и Даниела Агре.

 

Нека да се замислим – в случай, че жилища с овални ъгли, а и земни валове и окопи съществуват на Балканите от хилядолетия, в случай, че тракийското селско население живее предимно в землянки, полуземлянки и ползва зърнени ями, то какво е новото след прословутата 681 година? Май “новото” е премълчаното, или непознато старо?

 

Разбира се има разлика между землянките и полуземлянките от V век преди Христа и тези от VII-X век след Христа, това е напълно нормално. С течение на времето се наблюдава развитие, то се налага от нови климатични условия, или пък от нарастване на броя на хората в определен регион. Когато няма заплахи и същевременно изобилства храна, населението расте, семействата стават по-големи и са им нужни по-големи помещения. Обратно, по време на война, или пък след епидемии, засушавания и т.н. броят на хората намалява, а това влияе не само върху типа обитавано жилище, но и върху качеството на домашната керамика.

 

В различните региони дедите ни са обитавали различни жилища. Макар землянката и полуземлянката да остават най-разпространени за дълъг период от време, имало е и друг тип жилища. Едни са строени от дърво и са имали покрив от каменни плочи, други пък са били с покрив от слама. На Траяновата колона се виждат добре къщите на северните траки –даките. Домовете са както от дялан камък, така и от дървени трупи.

 

В определени региони се е градяло с камък, в други с кирпич. Имало е както едноетажни, така и двуетажни къщи във всяка епоха. Хората обитаващи земи край езера и блата са изграждали наколни жилища. Тази традиция е описана от Херодот през V век преди Христа, но просъществува на наша територия и до ново време.

 

Благодарение на написаната от Константин Иречек История на България научаваме как “ сръбският писател Веркович разказва, че у българското племе пиянци (още в средните векове се споменава областта Пияньць, Πιάνιτσα), което живее в старата Пеония между Горна Струма и Брегалница, се запазило предание, че техните прадеди били преследвани от морски вили и големи води и че те „строили колиби над водата, в които спели”.

 

Към който и тип българско жилище да погледнем, едно е ясно – традицията на направата е местна и древна, много древна. Слава Богу, намират се хора като  Явор Бояджиев, който в интервю за БНР спомена, че “ домовете (край Юнаците – пето хилядолетие преди Христа)  били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години.” 

 

 

Макар днес хранениците на тоталитарната цензура все още да имат власт и дори са си подготвят заместници, истината вече е трудна за манипулиране. Много по-трудно е да се укрие информация, докато разпространението на неудобните факти може да стане изключително бързо. Голяма част от младите хора се оказаха имунни против чалгата и затъпяването леещи се от корпоративните медии. Българинът си остава костелив орех.

 

Духовните болести смазали други народи засягат и нас, но в много по-малка степен защото в нашите гени е закодирано нещо уникално. Предците ни са живели хилядолетия наред като чисти и благородни хора, като народ на светлината, а тя не може да се погуби.  

 

 

 

Използвана литература:

 

1.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

2.К.Иречек, История на Българите, ред.П.Петров, Наука и Изкуство, София, 1978;

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;

4.Ст.Ваклинов, Формиране на Старобългарската Култура, Наука и Изкуство, София, 1977;

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, HarwardUniversity Press, London, 1995;

7. A. Mazarakis-Ainian, Late Bronze Age Apsidal and Oval Buildings in Greece and Adjacent Areas, The Annual of the British School at Athens, Vol. 84 (1989), pp. 269-288;

8.A.Avram, The territories of Istros and Kalatis 

 

 

9.ROMANS IN WALES FOR PUPILS

 

 

9.ПРАБЪЛСКО СЕЛИЩЕ С ЮРТИ В ЗАБЪРДО ЩЕ ПРИВЛИЧА ТУРИСТИ

 

 

10. Наследници на Чингиз хан смениха Алтай с Балкана

 

 

11.Прабългарска юрта с древни оръжия в столичния зоопарк ще образова децата

 

 

12.За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

 

 http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia