Събуждането на България е в ход! Истината за най-голямата лъжа за нас е пред очите ни! Изображението от Мадара разкри...

Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg

 

Изобщо не обичам чуждиците в езика ни, но в някои случай те са най-подходящи, за да се определи определено поведение. Гьонсуратлък си има точно българско съотвествие, това е думата дебелоочие. Тя е достатъчно описателна за доста ситуации, но турската й успоредица поради своето звучене, или заряд е по-въздействаща.

 

Ясно ми е, че в периода 1944-1989 тоталитарната цензура разполагаше с огромна власт. За никого не е тайна, че стоящи в сянка индивиди бяха в състояние да диктуват какво да се пише и какво да се премълчи. Страхът от репресии и слагане на край на кариерата бе напълно реален, това стана причина определени учени да напълнят своите работи с неиздържани, дори абсурдни твърдения.

 

Тюрските корени, култа към Тангра, изчезването на езика на старите българи са само малка част от “бисерите”, които срещаме в произведения на иначе уважавани учени.

Друг “бисери”, са шаманите – предполагаемите жреци на дедите ни. В книгата си Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Ст. Ваклинов дори представя изображение на шаман от Мадара.

 

 

Със сигурност има хора, които искрено са повярвали, че това е шаман. Не бих се учудил, ако във въображението на някои сънародници са се появили опушени юрти, провлачен глас на тюрски жрец и т.н. Любопитен съм обаче да разбера – на колко човека е направило впечатление, че така наречения “шаман” има женски гърди, т.е. касае се за жена.

 

Да, фигурата представя жреца, или дори богиня почитана от старите българи, но не става дума за божество от Алтай. Високата шапка и птицата са атрибут на тракийската богиня Кибела. Макар рисунката от Мадара да е твърде грубо направена и да липсва изящност на изображението, ясно е, че става дума за жена, която държи птица в ръката си. Такава е и иконографията на редица изображения на тракийската богиня-майка.

 

 

 

 

 

 

Повече от ясно е, че “шамана” от Мадара е всъщност изображение на тракийско божество и това не бива да ни учудва понеже Мадара е била свещено място за народа на Орфей. Там са намерени както храмове на различни богове, така също и оброчни плочки. Едва ли учен от калибъра на Ваклинов не е осъзнавал истината, с какви ли терзания е приел натиска на хората от тоталитарната цензура, които са го принудили да направи от тракийската богиня-майка сибирски шаман...

 

Явно тракийската богиня е починана и в Черноморските степи – земите на Стара Велика България, защото там са намерени същите ритуални одежди като тези на фригийските жреци. В същия регион орелът е почитан като свещено животно още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби.

 

 

Орелът заема важно място в религията и културата на дедите ни. Това проличава от сребърния орел на княз Аспарух. Този забележителен артефакт е намерен в погребението от Вознесенска.

 

 

 

От доста по-ранна епоха е мраморния орел от Керч, около 600 години преди времето на княз Аспарух. Това показва, че не може да се говори за донасяне на символа от Сибир, или Памир при “идването” на старите българи. 

 

 

Тук е мястото да се поясни, че орелът е свещен символ и в земите на юг от Дунава, статуите от Свещарската гробницаса достатъчно красноречиви, друго свидетелство са монетите на тракийските царе Косон и Сараток.

 

 

 

монета на тракийския цар Косон

 

 

 

монета на тракийския цар Спарадок -V век преди Христа

 

При наличието на толкова много информация е странно, че орелът на княз Аспарух не е свързан с орлите от тракийските паметници и монети. Сякаш някой непременно е държал дедите ни на всяка цена да бъдат изкарани нашественици на Балканите. Може би за това не е споменато и, че в Добруджа са царствали хора с имена подобни на Аспарух около 900 години преди времето на този наш княз. Става дума за царете Адр-аспос и Хар-аспос, техните монети са с високо качество, а това свидетелства за богатство и престиж.

 

 

 

 

Имената на Адр-аспос и Хар-аспос са сродни не само на Аспарух, но и на Ут-аспис– епитет на върховното божество на траките – Хероса. За тази връзка обаче сякаш има строга забрана да се споменава. Как иначе да се обясни, че“азиатеца” Аспарух има предшественици със сходни имена, почти хилядолетие преди прословутата 681 година? Как иначе да се обясни, че “азиатеца” Аспарух носи име, което е сродно на върховното божество на траките – Хероса? Как иначе да се обясни, че орелът на “азиатеца” Аспарух е символ на царска власт в Тракия още преди Рим да създаде своите сребърни орли? Какво да кажем за богинята Кибела, която бе представена като сибирски шаман?

 

Ако подобни действия не се наречат гьонсуратлък, не зная какво друго би заслужило подобно определение.

 

Всеки прави грешки, но от грешка до грешка има огромна разлика. Неволно някой може да стане проводник на заблуди, но няма оправдание за тези, които упорито поддържат заблудите. Точно днес, когато чужденци са се заели да промият съзнанието на българските деца с измислици, учените са длъжни да поставят кариерата на заден план и да работят единствено и само в интерес на българския народ. Загубили сме богатства и територии, загубим ли родовата си памет, загубили сме всичко. Това не трябва да го позволяваме.