Кой и защо организира най-голямата измама в света за произхода на българите

18.09.2016 / 08:08 3

 Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg

Да се греши е човешко, в дълбока древност старите римляни са го осъзнали: “Errare humanum est”. Не е по силите на никого да провери обстойно абсолютно цялата информация, която ползва. При условие, че не противоречат на здравия разум, доста неща се приемат с надеждата, че професионалистът, който ги представя, си е свършил работата добре. Непроверените данни се ползват, твърдения биват цитирани и стават основа за определени теории. 
 
Как обаче стои въпроса с теорията за тюрския произход на старите българи? В интерес на истината, неин създател не е Васил Златарски, той само я популяризира и спомага за налагането й у нас. Още през XVIII век, малко след като Отец Паисий написва своята история и показва, че българите са били велик народ, редица чужди учени се втурват да съчиняват работи, в които като наша прародина са посочени земи далеч от Балканите. Август Шльоцер, Йохан Тунман, Йохан Енгел и др. техни съмишленици ни обявяват за ту за угро-фини, ту за татари, тюрки.
 
По-късно щафетата е поета от Вилхелм Томашек и Йосиф Иречек. Те налагат виждането, че старите българи са тюрки. Увличайки се, Иречек дори отваря дума за чалми при дедите ни. Вярването, че дедите ни идват от Сибир се затвърди също и благодарение на трудовете на Армин Вамбери и Петер Будберг.
 
Реално обаче няма нито един стар автор, който да определи Аспарух, Тервел, или хората, които те предвождат като тюрки. Няма дори и загатване за някакво родство с тюрките в летописите на Лъв Дякон, Йоан Малала, Йоан Цеца, Михаил Гавала, Никита Хониат, Йоан Зонара, Михаил Аталиат, Димитри Хоматиан, монахът Фулко, Лаоник Халкондил и тн.
 
Тези хроникьори отъждествяват старите българи с древните балкански народиДедите ни биват наричани траки, мирмидони (участници в Троянската Война), пеони, а и мизиПоследните са най-големия и най-разпространен тракийски народ, който е обитавал територии в Мала Азия, земите на север и юг от Дунава, а и други места.
 
Възможно е както Шльоцер, така също Томашек и Иречек да са познавали тези сведения  добре, но поради това, че данните противоречат на теориите им, то въпросните автори да се решили да пренебрегнат неудобните исторически извори. Работилите по-късно учени също са осъзнавали, че в никой стар летопис българите не са наричани тюрки и са потърсили начин да спасят теорията си.
 
Поради това, че Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и др. отъждествяват дедите ни с хуните, то редица изследователи решават, че след като българите са наречени хуни, то те трябва да са и тюрки. Хубаво, но старите автори даващи най-подробните сведения за хуните на Атила изобщо не определят тези хора като тюрки, а по-скоро за древни жители на Източна Европа.
 
Най-компетентният по въпроса c хуните е Приск Панийски. Той прекарва известно време в двора на Атила и се запознава с езика, обичаите, жилищата и разбира се външния вид на хуните. Приск не обелва и дума за някакви хора със странна външност, той дори не е състояние да отличи един грък, който е избрал да живее сред хуните от останалите поданици на Атила.
 
Старият летописец разказва, че хуните живеят в къщи направени от дървени трупи и украсени майсторски с дърворезба. Благодарение на Приск научаваме и за две хунски глоси, това са медос-медовина и камос-комина. Както отбеляза проф. Ганчо Цетов, тези глоси  със сигурност не са тюрски. Не са тюрски и хунските думи предадени от Йордан, касае се за страва-страва, стръв, угощение и Уар/Вар-хунското име за Днепър. Трябва да се отбележи, че около eдно хилядолетие преди Йордан Херодот съобщава за скитска река наречена Оар -Her.IV.123.
 
Тук вече става интересно защото очевидецът Приск нарича хуните на Атила с името скити. Роденият в Паниум летописец използва изрази като скитски ботуши, скитски песни, скитски обичаи, скитски начин на живот, скитски благородници, царски скити.
 
Това разбира се не е случайност защото наистина хората на Атила са потомци на скитите населявали земите на Добруджа и други региони още преди възникването на град Рим. Хунските върхове на стрели, копия, ножове, а и особените им свещени котли се срещат в Източна Европа още през Желязната епоха, но този неудобен факт просто бива игнориран.
 
 
Скитска материална култура

Хунски свещени котли
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.fig2.jpg
http://www.f.waseda.jp/yukis/sougen/sougen13.mei.html
 
Премълчава се и свидетелството на Стефан Византийски по отношение на това, че скитите са тракийски народ, т.е. скити и траки са хора от един произход, но обитават различни земи. Преди Стефан Византийски, един друг автор – Дион Касий споделя, че северните траки-даките са клон на скитите. Страбон определя племето саки като източни скити, а доста по-рано в работи на сънародници на Страбон намираме израза – саките са траки.
 
Агатий Миринейски, а и Прокопий Цезарийски разказват, че в по-стари времена хуните са били известни под името масагети. За масагетите пък Йордан твърди, че са клон на гетите – най-храбрия тракийски народ според Херодот. След войната с персийския владетел Кир, те се заселват в земите на Малка Скития – Добруджа където царицата им Томира основава град Томи.
 
Виждаме, че в продължение на около 1000 години не само имаме отъждествяване на скитите познати и като хуни с траките, но и скитската материална култура е като тази на хуните и присъства в Изочна Европа хилядолетие преди времето на Атила. Тези данни обаче остават за дълго време непознати на широката публика.
 
Осъзнавайки, че отъждествяването на хуни и българи не е достатъчно, за да могат хората на Аспарух да бъдат определени като тюрки, някои изследователи решават да заложат на “доказателствата” на езика. Било е повече от ясно, че в българската реч би трябвало да има остатъци от старотюрски елементи. Започва се усилено търсене на тюркски думи като в началото числото достига няколко десетки.
 
После става ясно, че много от набедените за тюркски думи изобщо не са такива. Още през 20-те години на ХХ век, Стефан Младенов свежда възможно тюркските елементи до един твърде ограничен брой: белег, белчуг, бисер, бъбрек, пашеног, тояга, чипаг, капише, кумир, сан и чертог. Като остатъци от прабългарския, Младенов добавя също болярин и сарактон.
 
След време, за кумир се появи виждането, че е от семитски, или фински произход, бъбрек пък се обяснява с митанската дума бабру-кафявтояга е сродна на ирландската туаг-оръжие, брадва. За бисер се твърдеше, че е от арабски произход и така е попаднала при тюрките, но арабското влияние над тюрките започва след прословутата 681 година, т.е. няма как арабска дума да е присъствала в речника на предците ни преди те да прогонят римляните от Тракия.
 
Реално остават по-малко от десет възможно тюрски думи в  българския език. Знаейки добре, че това количество е нищожно, определени учени решават да определят старобългарските титли като тюрски, но дори и в този случай се появават сериозни проблеми. Веселин Бешевлиев изрази менние, че титлите багаин, жупан и тикин са ирански. Други учени пък обявиха, че изконно тюрски титли са само eltäbärerkintarqantegin, ögä,  докато qaγan/xaγan,baγatur/baxadurtudun и др. са от неясен произход.
 
Излиза че като българо-тюрски успоредици могат да бъдат приети само таркан и текин. Дори да добавим десетината възможно тюрски думи в езика ни, а и езкотичните термини от Именника – шегор, дилом, тутом, верени, алем,сомор, дилом, дохс и др. отново броят е нищожен.
 
Нека разгледаме нещата по-подробно. Ако следваме методиката на специалистите и ползваме старобългарските военните и административни титли, за да установим каква е етническата принадлежност на дедите ни, то въз основа на фактите,  трябва да дефинираме своите предци като римляни говорещи латински език.
 
В речта на дедите ни срещаме типичните за Римската Империя титли и административни термини: доуксъ,дроунгаръ, дроунга, кенътоурионъ, кесаръ, магистрианъ, капикларий, коментарисии, комисъ, комитъ, коустодiа, ноунции, палатии, папежъ, патрикии, принкиψъ, спатаръ, спекоулаторъ.
 
Касае се за осемнадесет титли, т.е. доста повече от възможните тюрски титли. Странно как това не е направило впечатление на учените заели се с изследване на нашето минало? Трудно ми е да приема, че хората изследвали старобългарския търсейки тюрски елементи, не за забелязали значителния брой на латински думи.
 
Разбира се, фактът, че в речта на дедите ни има толкова много титли от времето на Римската Империя, не ни дава право да обявим старите българи за хора, чиято прародина е Апенинския полуостров. Големият брой римски титли е само индикация за това, че дедите ни са били народ, който е претърпял римско влияние и е взел участие в римската армия и администрация.
 
През III-VI век най-способните императори и военоначалници на Рим са от тракийски произход. Става дума за Максимин Тракиец, Галерий, Максимин Дакиец, Констанций Хлор, Константин I, Константин II, Констанций II, Констанс, Лициний, Юлиан, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв II, Юстин I, Юстиниан I,  Юстин II, Тиберий II. Трябва да добавим генералите Аеций, Велизарий, Сита, Петър, Имерий, а също така и властвалия в началото на VII век император Фока, който преди да седне на трона е бил командващ на тракийската армия.
 
Не само титлите, но дори и собените календарни термини шегор, дилом, тутом, алтем, верени и т.н. не е редно да се ползват като белег за определяне на етническата принадлежност на дедите ни. Нека не забравяме, че имената на месеците от януари до декември са латински и присъстват в старобългарския речникТова също не ни прави потоми на говорещи латински език хора.
 
Броят на латинските заемки в старобългарския е далеч по-голям от броя на всички възможно тюрски думи в речника ни. За да не съм голословен, ето списък с латинските думи в старобългарския език, те са над седемдесет.
 
АПРИЛЪ-април
АСАРИИ-вид монета
АУГУСТЪ-август
БАНΙА-баня
ГРЬКЪ-грък
ГРЬЧЬСКЪ-гръцки
ГРЬЧЬСКЫ-по-гръцки
ДЕKѦБРЪ-декември
ДИНАРЪ-вид монета
ДОУКСЪ-управител, предводител
ИЮЛЪ-юли
ИЮНИИ - юни
КАПОУСТА-зеле
КАНЪДИЛО-кандило
КАНЪДИЛЪНЪ-който се отнася до кандило 
КАПИКЛАРИИ-тъмничар
КЕНЪТОУРИОНЪ-центурион
КЕСАРЪ-цезар, император, владетел
КЕСАРОВЪ-принадлежащ на римския император
КИВОРИИ-ковчег, кивот ciborium
КИНЪСЪ-налог
КИНЪКЪНЪ-данъчен, свързан с данъци, налози
КОМЕНТАРИСИИ-надзирател
КОМИСЪ-управител
КОМИТЪ-висш сановник
КОМЪКАТИ-причестявам се
КОМЪКАНИЕ-причестяване
КОНДРАНТЪ-вид монета
КОТЕЛЪ-котел, съд
КОТЫГА-долна дреха
КРЪСТЪ-кръст
КРЪСТИЛО-кръщаване
КРЪСТИТИ- кръщавам
КРЪСТΙАНИНЪ-християнин
КОУКОУЛЪ- черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин 
КОУСТОДИΙА-стража
КЪМОТРЪ-кум
КЪМОТРА-кума
КѪПЕТРА-етърва
ЛѪЩА-копие
МАГИСТРИΙАНЪ-държавен чиновник
МАИ-май
МАРЪТЪ-март
МИСА-блюдо, съд
МЪСТЪ-шира
МѦТА-мента
НОѨБРЪ-ноември
НОУМЫ-нумизма
НОУНЦИИ-пратеник
ОЛЪТАРЪ-олтар
ОЦЕТЪ-оцет
ОЦЬТЬНЪ-оцетен
ПАЛАТИИ-дворянин
ПАТРИКИИ-патриций, благородник
ПОГАНИИ-невеж, езичник
ПОГАНИК-езичкник
ПОГАНЪ-езичник
ПОГАНЬСКЪ-езически
ПОГАНЬСТВО-езичесво
ПОГАНЫИИ-езически
ПАПЕЖЪ-папа
ПОЛАТА-палат
ПОПОВЬСТВО-попство
ПѢНѦЅЬ-монета, пари   
РОУМСКЪ-римски
РОУМСКЫ-по римски
СЕПТѦБРЪ-септември
СПАТАРЪ-мечоносец
СПЕКОУЛАТОРЪ-палач
СТАТИРЪ-вид монета
ФЕВРАРЪ-февруари
ЦѦТА-монета, паричка
ЦѦТАВЪ-направен от жълтици
 
 
Сега възниква въпроса – Ако латинските заемки в старобългарския език са в пъти повече от възможно тюрските, защо изобщо на тюрските думи се гледа като на доказателство за тюрския език на старите българи? Защо е пренебрегната пълната липса на свидетелства на ранносредновековни автори за тюрския произход на дедите ни? Защо са пренебрегнати свидетелствата, че хуните са скити, а самите скити са същия произход като траките? Защо е пренебрегнат факта, че хунската материална култура е скитска по характер и присъства на Балканите от най-дълбока древност? Защо е пренебрегнато мащабното антропологично изследване на д-р Методи Попов, който доказва, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия? Каква наука е това?
 
Държа да отбележа, че нямам нищо против старите тюрки. Те са били силни, волеви и изключително смели хора. Притежавали са чувства за чест и справедливост, оставили са доста забележителни паметници в Средна Азия. Работата е там, че те не са наши предци и всеки опит да бъдат изкарани такива е ощетяване на истината.
 
Старите тюрки са били в контакт с определени групи от дедите ни и то не кои да е, а масагетите познати и като хуни. Те са били северни съседи на персите, които днес познаваме като иранци, а роднините им саките са граничели с индийците. Траките сарапари пък са обитавали земи край Бактрия. Благодарение на контакта на старите балканци с тюрките, последните приемат в езика си думи като ата-бащакара-черенкория-гора и т.н.
 
 
 
Изображение на воин от саките, или масагетите
 
 
Избражение на трако-троянец
 
Разбира се тези факти са пренебрегнати от хората създали остарялата, неиздържана, но и официална теория за произхода на старите българи. Какви са мотивите на изследователите  работили по утвърждаването на тази теория не зная. Поведението на чуждите учени е разбираемо, но това на нашите изследователи е странно.
 
Толкова наивни ли са били, та не са видели абсурдите? Толкова наплашени ли са били от някого, та не са посмели да възразят? Не са ли знаели, че историята не е просто сбор от документирани събития, но и средство за възпитание на младото поколениеНе са ли осъзнавали, че шизофреничната официална теория за произхода на народа ни ще донесе объркване, че се подтиска родолюбието по този начин?
 
Липсата на нациална гордост е по-лоша от чумата. Страшната болест покосява мнозина, но оставя живи хора след себе си. От друга страна нихилизма, отвръщането от родното, чуждопоклоничеството – ето това може да заличи един народ напълно и то доста бързо.
 
 
Подобно нещо не бива да се допуска, не бива да се допуска и разединяването на народа ни. Деленето на православни и мюсюлмани, на вярващи и атеисти, на леви и на десни е пагубно за всички. На първо място е родството, общите корени. Hека не позволяваме на чужденци да използват нашата вяра, или политически убеждения, във вреда на тези, с които делим едни и същи предци.  
 
Публикувано от в 18:28 15 коментара: Връзки към тази публикация 
Изпращане по имейлПубликувайте в блога си!Споделяне в TwitterСподеляне във FacebookСподеляне в Pinterest


Съобщете ни, ако видите грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама в "Петел" на цена от 50 лева на ПР публикация пишете на info@petel.bg и вижте още в - https://petel.bg/advertising-rates.html .

Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР публикации в сайта Petel.bg 


 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама